Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
Лусиен намръщено допи виното си. Остави чашата си настрана и каза:
— Ариел, не мисля, че сега е подходящо време да дискутираме този проблем. Нека поговорим за нещо друго.
— Искам отговор, Лусиен — поклати глава тя. — Защо го нарече физическа девственост?
Лусиен приглади с ръка косата си и промърмори нещо, което прозвуча като ругатня.
— Освен това правим любов и по време на сън. Това не е толкова сексуално задоволително, колкото истинското правене на любов, но е достатъчно близо, за да си струва да му се отдадем за известно време.
Ариел почувства как цветът се оттегля от лицето й. Лусиен се занимаваше с любовни сънища. Ето откъде бе дошло усещането й, че той има пръст в еротичните й сънища. Те не са били нейни лични фантазии. Те са били негови!
— Проклет да си, Лусиен Моргрет! — извика тя с нарастващ гняв. — Ти си ме изнасилил в съня ми!
— Да съм те изнасилил ли? — в единия миг Лусиен седеше на три стъпки, а в следващия вече бе коленичил пред нея. Преди Ариел напълно да осъзнае какво става, той сграбчи ръцете й и я притегли към себе си, така че се озоваха нос в нос.
Очите му блестяха толкова ярко, че почти я заслепяваха.
— Вярно е, че те посетих в съня ти — заяви той с дрезгав глас, — но ти го прие. Аз правех само това, което ти искаше от мен. Не съм някакъв проклет простосмъртен и не ми е нужно да нападам жени, за да получа удоволствията си.
Лусиен беше толкова разярен, че Ариел трябваше да се чувства изплашена, но вместо това тя усещаше странна възбуда от проявата на гнева му. Отне й секунда, за да разбере, че има разумно обяснението за обратната й реакция. Всичко в Лусиен й се струваше плашещо, от необикновените му психични способности до забележителната му физическа сила. Единствените мигове в негово присъствие, през които не се чувстваше ужасно „простосмъртна“ и по-низша от него, бяха изблиците му на гняв. Когато това се случеше, Лусиен губеше контрол над себе си и това й позволяваше да се чувства така, сякаш самата тя направлява живота си.
Тази нощ повече от всякога имаше нужда от това усещане за власт, ето защо правилата й бяха толкова важни за нея. След като щеше да прави любов с него, трябваше да се чувства така, сякаш бяха равнопоставени или поне равни дотолкова, доколкото позволяваше неопитността й.
Но дори след като Лусиен се бе съгласил да спазва правилата й, тя все още се чувстваше подтисната от него и това я правеше несигурна. Едва сега разбра, че щом може да го ядоса, ще може също така да го накара да отстъпи водещата роля, докато правят любов. Самата мисъл, че би могла да има подобна власт над него, беше силно еротична.
Прииска й се да го прегърне и да го целуне с всички сили, но осъзна, че щеше да бъде глупаво. Лусиен беше прекалено разгневен и Ариел инстинктивно знаеше, че ако го целунеше сега единственият резултат можеше да бъде превръщането на гнева в неконтролируема страст, която щеше да ги погълне и двамата. Но тя не искаше това. Искаше да последва съвета, който й беше дал по-рано, а именно да го съблазни, да го омагьоса, да го прелъсти. Искаше да го накара да изгуби ума и дума от желание.
С това решение на ум Ариел каза:
— Съжалявам, ако съм те обидила, Лусиен, но опитай се да се поставиш на мое място. През последните няколко дни бе поставено на изпитание всичко, в което вярвам. Достатъчно трудно е да се приеме, че съществуват хора като теб, а сега научих, че дори сънищата ми не са в безопасност от теб. Не виждаш ли какво означава това за мен? Нямам място където да избягам и да се скрия. Нямам убежище, (Непреводима игра на думи. На английски името на града на сборището Сенктюъри означава убежище. — Б. пр.) а ти и твоят народ би трябвало да знаете колко плашещо е това.
Докато тя говореше, Лусиен бавно свали ръцете си, а очите му започнаха да връщат нормалния си цвят. Когато Ариел замълча, той седеше на петите си, отпуснал ръце върху бедрата си.
Изминаха няколко секунди, преди Лусиен да каже:
— Никога не съм го обмислял от тази гледна точка.
— Разбира се, че не си. Ти си магьосник, а аз простосмъртна. Не можеш да ме разбереш повече, отколкото аз тебе. Но тази нощ двамата трябва да постигнем някакво разбирателство, защото, независимо дали ни харесва или не, двамата сме заедно в тази каша и само ние можем да си помогнем да се измъкнем от нея.
— Значи все още искаш да направим любовната магия?
— Не можеш дори със сила да ме накараш да изляза от тази пентаграма. Имаш ли нещо против да ми налееш още малко вино? Боя се, че когато ме сграбчи, разлях чашата си.
Погледът му се плъзна към мократа предница на блузата й. Когато Ариел осъзна, че Лусиен гледа гърдите й, зърната й започнаха да се втвърдяват. Погледът му се върна към лицето й. Очите му отново пламтяха, но този път не беше от гняв и Ариел усети как в нея се надига болезнен копнеж.