Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
— Може би — съгласи се той, без да откъсва поглед от нея, докато ядеше нова курабийка.
Напрежението между тях изведнъж се засили. Ариел почувства как я обзема всепоглъщаща нужда да го целуне. Нервно прекара език по долната си устна. Погледът на Лусиен незабавно се насочи към действието й и то с такава съсредоточеност, че Ариел я почувства чак до стомаха си и по-надолу.
— Лусиен?
Той плъзна поглед нагоре, докато срещна очите й.
— Да.
— Мисля, че е време — тихо каза тя.
Той изви вежди в развратна усмивка.
— Време за какво?
— За всичко.
— Не сме приключили с яденето.
— Сигурна съм, че ще съм гладна... след това. Е, ще дойдеш ли да ме целунеш?
Последната дума едва се бе откъснала от устата й, когато тя почувства устните му върху своите. Лусиен я накара да се отпусне назад върху кожата. Целувката му беше гореща и настойчива. Езикът му поиска вход в устата й и тя му го даде с доволна въздишка. Ръцете й се плъзнаха по голите му рамене и нагоре по шията му, докато накрая пръстите й се преплетоха в косата му.
— Ариел! — дрезгаво прошепна той, а името й прозвуча едновременно като благословия и проклятие. Лусиен се надигна и впери поглед в нея. След това заби пръсти в косата й и впи устните си в устата й, преди Ариел да успее да му отговори.
Езикът му предизвика нейния на трескав дуел, напомнящ един много по интимен акт. Ариел простена и притисна бедрата си към него. Доказателството за желанието му възпламени долната половина на тялото й. Тя плъзна ръце по голия му гръб, подпъхна пръстите си под колана на джинсите му и го притисна към себе си.
Лусиен отвърна на повика й и започна да полюлява бедрата си, докато накрая тя се почувства така, сякаш тялото й беше един голям оголен нерв от нарастващо желание.
— Погали ме, Лусиен! — прошепна тя, като откъсна устните си от неговите и се отблъсна с длани от раменете му.
Той веднага се надигна. Като възседна бедрата й, той разкопча ризата си и дръпна тъканта настрани, разкривайки черната дантела, прикриваща гърдите й. Гледката го накара да поеме дълбоко дъх. След това разкопча сутиена й, дръпна го настрани и като наведе глава пое в устата си твърдото й зърно.
От този миг Ариел изгуби способността си да мисли. Можеше само да чувства как той целува едната й гърда, а след това и другата. Беше толкова погълната от страстта, която се надигаше у нея, че едва забеляза как той съблича остатъка от дрехите им. Всичко, което Ариел знаеше бе, че в единия миг бяха възпрепятствани от дрехите, а в следващия миг телата им бяха преплетени във възхитителна голота.
Ръцете му я обхождаха като живак, учейки се къде и как да я докосват, за да й доставят най-голямо удоволствие. Самата тя правеше своето чувствено, макар и по-колебливо, проучване, възхитена от одобрителните въздишки и промърморените окуражителни думи.
Когато ръката му разтвори бедрата й, а устата му започна да прокарва пътека от целувки надолу по корема й, ръцете й се преплетоха в очакване в косата му. Изохка, щом устните му докоснаха съкровеността й. Езикът му започна да дразни клитора й, доказвайки, че сънищата й не са я излъгали за изкусността му. Кулминацията дойде толкова бързо, че тя извика от изненада и облекчение.
Все още се носеше по вълните, когато той се намести между краката й и се надвеси над нея. Като отпусна тежестта на тялото върху лактите си, той отново преплете пръсти в косите й.
— Ариел, погледни ме.
Бавно, замаяно, тя отвори очи. Погледът му блестеше ярко. Ариел вдигна ръка и погали бузата му.
— Лусиен, ти си красив.
По лицето му премина изненада, а след лицето му се начумери.
— Ариел, време е да те направя моя. Сега е последния ти шанс да се откажеш. Сигурна ли си, че искаш да го направиш?
— Никога в живота си не съм била по-сигурна в нещо — гърлено отвърна тя и като обгърна бедрата му с краката си, тя се притисна към ерекцията му. Усещането от допира с члена му, копринен и твърд, и пулсиращ от жизненост, беше достатъчно отново да накара чувствата й да полетят.
— Люби ме, Лусиен!
Лицето му се намръщи още повече.
— Ще те заболи, Ариел. Позволи ми да държа кристала и да отнема болката ти.
— Не — упорито поклати глава тя. — Няма да бъде истинско, ако премахнеш болката. Трябва да бъде истинско, Лусиен. Трябва да бъде.