Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
— Да считам ли, че сексапилното ти ахване изразява одобрението ти за тази спалня? — попита Лусиен с развеселен глас, след като я остави да стъпи на земята.
Ариел отново се изчерви.
— Тя...
— ...изобилства с неприлични фантазии — дрезгаво довърши той, като приближи устните си към нейните.
Притесненията на Ариел отлетяха заедно с целувката и тя недоволно промърмори, когато Лусиен се отдръпна от нея, преди да я успяла да го прегърне през шията.
Лусиен се усмихна иронично и отстъпи от нея. След това се наведе и пусна крановете на ваната. Взе от една малка полица над ваната старомодна бутилка и наля във водата нещо, приличащо на масло за вана.
— Изглеждаш прекалено примамлива, Ариел — рече той.
— Да не би да се оплакваш? — попита тя.
— Не аз, а ти ще започнеш да се оплакваш, ако не си дадеш малко време за почивка — каза той, като я погъделичка по гушката. — Влизай във ваната. Аз ще дойда след минута.
Преди Ариел да успее да отговори, Лусиен излезе от стаята. Тя погледна към огледалото над мивката и с любопитство се зае да изучава отражението си. Винаги се бе чудила дали правенето на любов ще промени вида й и сега разполагаше с отговора. Дългата й коса беше в пълен безпорядък, устните й изглеждаха съблазнително подпухнали, а цялата й кожа беше леко зачервена. Чувстваше се точно така, както изглеждаше — жена, която беше любена както трябва и която бе готова за още.
— Блудница — промърмори тя на изражението си и като грабна четката за коса, лежаща на тоалетката, се захвана за да се разресва. След като разплете всички възли, тя отвори чекмеджето на шкафа под мивката с надеждата да намери нещо, с което да прихване косата си. Най-отзад в чекмеджето намери кутия със старовремски украсени фиби и я извади. Сигурно бяха на бабата на Лусиен. Дано той да нямаше нищо против да ги използва.
Като събра косата на тила си, Ариел свали кристала и плетената гривна, и ги остави на тоалетната масичка. Веднъж тази нощ беше позволила на Лусиен да докосне кристала и той бе взел контрола в свои ръце. Отсега нататък нощта щеше да бъде нейна и най-добрата застраховка за това бе да премахне изкушението.
Затвори крановете, влезе във ваната и се отпусна във водата с въздишка на задоволство. Отпусна се на стената на ваната и се загледа в еротичните сцени, издълбани в мраморните стени. Определението на Лусиен беше съвсем точно. Сцените не бяха достатъчно детайлни, за да бъдат недвусмислени, но те изобилстваха със загатнати фантазии. Помисли си какво ли би било да пресъздадат с Лусиен тези сцени и желанието в нея отново се пробуди.
— М-мм, изглеждаш великолепно — промърмори откъм вратата Лусиен.
Ариел обърна глава към него. Той беше взел виното и кошницата от пентаграмата. Докато ги поставяше на ръба на ваната и влизаше във водата, погледа й механично се изкачи по тялото му. Пулсът й започна да набира скорост и докато очите й стигнат до лицето му дишането й стана странно накъсано.
— Хареса ли ти това, което видя? — весело попита той.
— О, да — тихо въздъхна тя.
— На мен също — дрезгаво рече той, като седна срещу нея, а пронизващия му поглед се прикова върху водата, обливаща гърдите й.
Изведнъж разтърси глава, сякаш се опитваше да проясни ума си. След това взе бутилката вино, напълни чашите и й подаде едната.
Ариел отпи една глътка, загледана в Лусиен, който се отпусна назад и също отпи от виното. Поседяха мълчаливо няколко минути.
— На кого принадлежи идеята за банята? — най-накрая попита тя.
— На баба ми — отвърна Лусиен. — Дядо ми бил ужасен от банята и от спалнята. Казал, че не отразяват присъщото на един висш свещеник благоприличие. Баба ми му казала, че именно там е проблемът. Не се била оженила за висш свещеник, а за магьосник и именно него искала в леглото. Щом почувстваше, че дядо ми започва да се държи твърде „свещенически“, тя го довличаше тук. Когато най-накрая го пускаше да излезе, той ми казваше, че, щом се заженя, за мое добро трябва да си взема отстъпчива, покорна вещица, която ще си знае мястото. Винаги, когато ми изнасяше тази лекция, на лицето му имаше широка усмивка.
— Прозвуча така, сякаш са били много влюбени един в друг — отбеляза тя.
— Така беше — сериозно рече Лусиен. — Веднъж дядо ми каза, че тя е била развлечението на живота му. След смъртта й той вече не беше същия.
Ариел не беше сигурна кое точно подръпна струните на сърцето й — историята за дядо му и баба му или ударението, което Лусиен постави на думата „развлечение“. Изведнъж се досети, че никога не бе виждала Лусиен да се усмихва на някоя проста наслада, нито бе го чувала да се смее.