Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
— Нито пък аз.
Ариел знаеше, че нощта беше към края си. През прозореца се виждаше, че небето започва да просветлява. Лусиен беше заспал преди малко. Едната му ръка лежеше върху кръста й, а крака му беше преметнат върху нейните. Искаше й се да го разтърси и да го събуди, за да го накара да направи магия, която да спре времето и да ги потопи в забрава. Вместо това затвори очи и се остави на спомените от нощта, която бяха прекарали заедно.
След като правиха любов в банята, те размазаха мед по телата си и го облизаха. Преплетени в лепкава прегръдка, правиха дива любов на пода на банята, последвана от нова вана. След това отидоха в леглото, където последователно се любиха бавно и нежно, а после бързо и грубо. А после се върнаха в банята и започнаха всичко отново.
Наистина беше нощ, която Ариел щеше да помни до края на дните си, но не само правенето на любов я правеше паметна. Щеше да я помни с това, че бе отворила сърцето и душата си за Лусиен, и знаеше, че и той бе отворил своите сърце и душа за нея. Жалко, че я бе допуснал толкова близо до себе си, защото емоционалната им връзка не променяше разликата между тях. Тя беше една простосмъртна и Лусиен просто не можеше да я приеме, независимо дали беше прав или не. Колкото и да болеше, трябваше да се примири с това.
Надигна се от възглавницата, за да погледне лицето му. Еднодневната брада правеше челюстта по-тъмна, от което лицето му изглеждаше по-свирепо от всякога. Реши, че свирепостта му подхожда. В края на краищата той беше магьосник.
Сърбяха я пръстите да опише ъгловатите му черти, да почувства грапавината на брадата му. Подтисна порива си, сигурна, че ако го докосне той ще се събуди и това щеше да я съблазни да го помоли за отсрочка. Ако искаше да излезе от тази ситуация с ненаранена гордост, трябваше да го напусне, преди да й е казал да си върви. Но преди да си тръгне трябваше да направи едно нещо.
Бавно, така че да не го разбуди, тя се освободи от ръката и крака му, измъкна се от леглото и отиде в банята. Сложи си гривната, на която Лусиен беше направил защитна магия. След това взе кристала от тоалетката и го занесе в спалнята.
Пристъпи до леглото и видя, че Лусиен е изритал чаршафите. Обходи с поглед великолепното му тяло, запаметявайки всяка подробност от главата до петите му. След това остави кристала върху възглавницата, на която беше спала. Беше трудно да се раздели с него, защото той беше единствената й връзка с близнака й. Но Лусиен бе казал, че се нуждае от кристала, за да може да действа с пълна сила, а щом искаха да победи Гейлън и да спаси Арманд тази сила щеше да му потрябва.
Приключила с тази мисия, тя се измъкна в коридора и тръгна към спалнята си. В очите й напираха сълзи, но тя отказа да плаче заради чудесната любовна нощ. Вместо това се вмъкна в леглото си и потъна в изтощен сън.
Нечия коса погъделичка носа на Лусиен. Той промърмори сънено и се отдръпна, а след това протегна ръка, за да сграбчи Ариел и да придърпа възхитителното й тяло до себе си. Всичко, което откри, беше една малка космата топка. Отвори рязко очи и се озова втренчен в обвиняващите златисти очи на Оумен. Преди да е разбрал какво става, котката изфуча към него и изхвръкна, оставяйки го да се взира в празното легло.
Лусиен се намръщи, щом осъзна, че Ариел си е отишла. По дяволите! Дали Оумен беше направила нещо, с което да я прогони? Ако се окажеше така, двамата с котката щяха да имат адски дълга дискусия за ролята на домашния любимец в живота на магьосника.
Седна и погледна към прозореца. Струящата слънчева светлина го накара да присвие очи. Беше достатъчно силна, за да увреди очите му и той инстинктивно извърна глава настрани от блясъка. Погледът му се спря на възглавницата до него. Върху нея проблясваше кристала.
Примигна изненадано. Ариел никога не би се разделила доброволно с кристала. Никога! Посегна към него, сигурен, че се заблуждава. Но щом го докосна почувства познатия прилив на мощ. Първата мисъл, която му се мярна, бе, че Гейлън е успял по някакъв начин да се промъкне в къщата и е отвлякъл Ариел от леглото му. Обля го вълна от паника, обаче веднага се досети, че това не е вярно. Можеше да почувства присъствието на Ариел. Вдигна кристала и я потърси. Намираше се в стаята си и спеше без сънища.
Обхвана го гняв. Беше я любил през цялата нощ, беше изпълнявал всичките й желания, а тя беше го изоставила, докато е спал! Скочи от леглото, стиснал кристала в ръка. Във вените му пулсираше яростта. Нижейки низ от проклятие, той прекоси стаята с широки крачки, отвори рязко вратата и тръгна по коридора.