Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Докосването на нощта
Докосването на нощта - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Докосването на нощта

Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:

Докосването на нощта
1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 134
Перейти на страницу:

Като се замисли над онова, което той й бе разказал за себе си, Ариел осъзна, че Лусиен всъщност нямаше на какво да се усмихва или да се смее. Беше изгнаник, което само по себе си беше достатъчно мрачно. Като връх на всичко, той очевидно беше сам на този свят. Самата тя се чувстваше по същия начин, откакто Арманд беше изчезнал. Искаше да се гмурне в ръцете му, да го прегърне и да му каже, че вече не е сам и че тя винаги ще бъде с него.

Само че това не беше вярно, напомни си тя. Имаха само тази нощ, а на утрото щяха да се завърнат към тяхното статукво. След като спасяха Арманд — а те щяха да го спасят, защото Ариел отказваше да повярва в противното — Лусиен щеше да си отиде и тя никога вече нямаше да го види.

Тази мисъл причини кратка, остра болка близо до сърцето й, която тя приписа на глада. Да я отдаде на нещо друго би било подтискащо, а Ариел не искаше да позволява на нищо да провали тази нощ.

Като постави чашата си с вино на ръба на ваната, тя отвори кошницата и извади една праскова. Беше стегната и узряла, и щом отхапа от нея, по брадичката й потече сок.

Вдигна ръка да го избърше, но Лусиен хвана китката й и каза:

— Остави на мен.

В очите му трепкаше светлина, която я накара да потрепери от възбуда, докато с шепот се съгласяваше:

— Добре.

Лусиен се наклони към нея и притисна устни към брадата й. След това бавно започна да облизва сока. Докато свърши, Ариел се чувстваше така напрегната от желание, сякаш беше пренавита пружина. Лусиен се отпусна назад и Ариел му подаде прасковата. Той отхапа едно парче, по брадата му потече сок и Ариел му върна услугата.

Обаче не можа да прояви неговата сдържаност и не се отдръпна от него. Вместо това се надигна на колене, плъзна ръце зад шията му и впи устни в неговите. Лусиен простена тихо и я като я хвана за кръста, я придърпа към себе си, така че тя се озова възседнала краката му. Тя изпъшка на свой ред и започна да се трие в ерекцията му.

— Недей, Ариел — каза той, като прекъсна целувката й. — Трябва ти малко време, за да се възстановиш.

— Цял живот ще се възстановявам — възрази тя и леко го захапа за меката долна част на челюстта му. След това прекара пътека от целувки надолу по шията му, чак до гърдите му. Лусиен изпъшка, щом тя близна с език твърдото зърно на едната му гърда, надничащо край една тъмна къдрица. Докато проправяше с целувки пътя си до другото му зърно, тя промърмори.

— Искам пак да правим любов, Лусиен. Още тук. Още сега. Това ми е любимата фантазия, а когато я приключим, имам една друга, която можем да направим с бурканчето мед в кошницата.

Сред многозначителните нотки в гласа на Ариел и нежната атака на устните й върху тялото му цялата решителност на Лусиен да й даде време да си отдъхне се разтопи. Хвана с ръка брадичката й и повдигна устата й към своята, като в същото време мушна ръка под бедрата й и я повдигна над ерекцията си. Ариел бавно се отпусна върху него, притегляйки го в копринената си топлина. Лусиен събра всичките си сили, за да се сдържи да не се надигне към нея. Щом тя го обгърна целия, цялото му тяло трептеше от желание. Постави ръце на бедрата й с намерението да диктува ритъма на любовните им движения, но Ариел хвана китките му и издърпа ръцете му настрани.

— Предишният път ти взе контрола — гърлено рече тя, като преплете пръстите си с неговите и притисна ръцете му към дъното на ваната. — Остатъка от нощта е мой.

Лусиен не можа да й отвърне, защото тя започна да движи бедрата си вълнообразно, така че всичките му свързани мисли изчезнаха. Остави се на Ариел да го води в нощта, която обещаваше да бъде изпълнена със сексуални фантазии.

Видя как на лицето й се изписва усмивка на задоволство, когато, малко по-късно, тя доведе двама им до кулминацията. Като се отпусна върху гърдите му, тя го целуна по рамото и промърмори:

— Едната фантазия е готова. Остават още деветдесет и девет.

— Не мога да повярвам — изръмжа той добродушно. — Забъркал съм се с някаква ненаситна простосмъртна.

— Да не би да се оплакваш? — попита тя, като се подпря с длани на гърдите му и го изгледа.

Той поклати отрицателно глава и прекара ръце по стройния й гръб.

— Нали помниш, че съм магьосник? Не можеш дълго да ме държиш под контрол.

— Радвам се да го чуя — тя го целуна по трапчинката на брадата му и провлече предизвикателно: — Както казах, имам една чудесна фантазия с мед.

Лусиен пое дълбоко въздух и го изпусна бавно.

— Не мога да чакам.

Ариел много значително прекара език по долната си устна, мушна ръка между телата им и я плъзна надолу, за да го погали безсрамно.

1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)