Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Аз ще намеря нотариус и ще подготвя документа преди началото на процеса. Дайте ми го утре рано сутринта.
Тя кимна.
— Благодаря ви! Надявах се, че имам време да се погрижа за това, но вие с право ми напомнихте, че изходът е несигурен. Би било глупаво да не се подсигуря. — Тя му кимна с горчива усмивка и изчезна между дърветата.
Не вярвам в добрия изход, каза си горчиво Хю. Затова трябваше да й го каже. Тя беше длъжна да напише завещанието си още днес, защото утре вероятно щяха да й отнемат тази възможност. Негов дълг на приятел беше да поиска от нея писмено завещание. Защо тогава се чувстваше като предател, че я беше изправил така брутално пред лицето на истината?
Вечерта магистър Хауърд и Гуинивър останаха до късно в залата. С гробовно изражение той записваше, каквото му диктуваше тя, без да задава въпроси. Само проверяваше отделните точки относно юридическата им валидност и от време на време предлагаше стилистични промени.
— И накрая — заключи Гуинивър, загледана в пламъците, — оставям на верните си слуги, които са с мен от най-ранното ми детство, малкия имот Кулдън в Дербишайър да разполагат свободно с него.
— Мадам, не е нужно… — Магистърът вдигна перото от пергамента.
Тя се усмихна.
— Напротив, дори е много нужно! Не знам дали ще уважат желанията ми, но лорд Хю обеща, че ще направи всичко, което е по силите му, за да изпълни написаното тук. — Тя се надигна и добави уморено: — Хайде да си лягаме, вече е късно.
Магистърът поръси пергамента с пясък, изтърси го и й го предаде.
— Милейди е много великодушна.
— Не, приятелю! — Тя нави грижливо изсъхналия пергамент и го прибра в джоба си. — Правя, каквото мога, за да ви се отплатя за добротата, с която ме дарявахте през целия ми живот. — Стисна ръката му и бързо изкачи стълбата.
Тили я чакаше пред огъня, заета с кърпене на детски дрешки.
— Дадох на малките успокоително питие — зашепна извинително тя. — Бедната Пен е полудяла от тревога, а Пипа се съсипа да плаче.
Гуинивър беше премълчала пред момичетата, че е обвинена в убийство, но те усещаха, че положението е много сериозно и майка им може отново да бъде хвърлена в затвора. Никой не спомена, че е възможно да я екзекутират. Нямаше смисъл, защото заплахата от нов затвор беше изчерпала възможностите на децата да възприемат ставащото.
Тя остави пергамента на тоалетната масичка, съблече се с помощта на Тили и се пъхна в леглото до прегърнатите деца.
Заслуша се в равномерното им дишане и постепенно се успокои. Тили духна свещта и се отпусна тежко на постелята си. Гуинивър усещаше топлите детски тела и не смееше да се помръдне, макар че те бяха упоени и нямаше да се събудят. Дано само не се събудеха рано сутринта, когато тя трябваше да тръгне за Уестминстър. Ако се стигнеше до най-лошото, щяха да й разрешат да се сбогува с тях — това поне беше сигурно. Тя преглътна смело сълзите си и усети как заседнаха в гърлото й като буца. Не биваше да мисли за поражение. Още не.
Огънят хвърляше трепкащи сенки върху варосаните стени. Хю сигурно вече е заспал, помисли си Гуинивър. Макар да беше изпълнена с решителност, тя беше наясно, че утрешният ден можеше да означава край на всичко. Сигурно никога повече нямаше да обича някого. Каква непоносима мисъл…
Тя стана от леглото като лунатичка, загърна се в халата си и посегна към пергамента. Той беше идеалният претекст за онова, което беше намислила. Можеше да го остави при него и да се върне в леглото си. Да, можеше.
Изведнъж се озова в коридора, пред вратата му — и в следващия момент вече беше вътре. Стаята беше осветена само от догарящия огън.
— Знаех, че ще дойдеш — посрещна я той от далечния край, където беше леглото му.
— Да. — Тя остави пергамента на перваза на камината.
Хю отметна подканващо завивката. Гуинивър захвърли халата си и се плъзна до него. Той я зави и нежно я прегърна.
Държа я безмълвно, докато студът и вцепенението напуснаха тялото й и тя се успокои напълно. В прегръдката му нямаше нищо настойчиво, нищо, което би я накарало да избяга от изкушението. Тя остана в обятията му, опряла глава в рамото му, краката й преплетени с неговите.
Може би беше заспала. Дълбок сън без сънища, без сълзи, изпълнен с мир, в който се носеше като в мъгла, безтегловна, под лекия полъх на вятъра.
Незнайно след колко време Хю я притисна по-силно към себе си и се обърна по гръб. Тя се озова върху него и всяка частица от тялото й се прилепи към неговото. Усмихна му се замечтано и се нагоди към необичайната позиция. Той изкриви уста и зарови пръсти в сребърната коса, разпростря я по раменете, за да обгърне и двамата като блещукаща, ухаеща мантия. Коравите му ръце обхванаха лицето й и го привлякоха към неговото.