Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
Разказвам му.
Слуша ме внимателно. И все едно:
— А какво можете да предложите вместо колхозите? (Не се ли въртеше пак около това и „разборът“ на „Матрьона“?…) Все в нещо трябва да вярвате. За вас няма нищо свято. Трябва да направите някаква отстъпка на съветската власт! В края на краищата това е просто неразумно. С камшик срещу брадва не се излиза.
— Ами тогава с брадва срещу брадва, А. Т.!
— Няма обществено мнение в страната!
— Грешите, А. Т.! Вече има! Вече расте!
— Страхувам се да не конфискуват вашата „Ракова болница“ като романа.
— Късно е, А. Т.! Вече тю-тю! Вече се разхвърча!
(Още не е. За втора част ще потърпя скромно още два месеца. Но до писателския конгрес тъкмо толкова остават.)
— Вашата озлобеност вече се отразява зле на майсторството ви. (Тогава защо втора част е станала „три пъти по-хубава“ от онази, която той искаше да печата?) — На какво разчитате? Никой няма да ви печата.
(Да, ако се държа „по-достойно от Синявски и Даниел“. Хубаво капанче!…)
— Няма къде да ходят, А. Т.! Като умра, всяка моя думичка ще приемат както си е, никой нищо няма да пипне!
Това дълбоко го засегна:
— Туй вече е самозаблуждаване. Най-лесно е да си представиш, че „само аз съм смел“, а всички останали са подлеци, правят компромиси.
— Защо правите такива паралели? Тук изобщо няма място за сравнение. Аз съм индивидуалист, сам съм си господар, а вие сте главен редактор на голямо списание…
Пазете списанието! Пазете списанието… Литературата все някак и без вас…
Не бяха това последните думи от нашия разговор и той не се превърна в кавга или спречкване. Сбогувахме се сдържано (той — вече и разсеяно), съжалявайки всеки един за непоправимостта на възгледите и възпитанието на другия. Такъв завършек си беше най-достоен и се радвам, че всичко свърши именно така: не характерите ни, не личностите ни станаха причина за раздялата. Съветски главен редактор и руски белетрист, ние вече не можехме да вървим рамо до рамо, рязко и необратимо се раздалечаваха нашите литератури.
На другия ден той замина за Италия и скоро дал там многолюдно интервю (дали пак с надеждата, че аз няма да науча?). Питали го за мен: вярно ли е, че част от моите произведения се разпространяват от ръка на ръка, но не се печатат? Вярно ли е, че има и такива неща, които не смея да извадя от бюрото си?
„В бюрото му не съм бъркал — отговорил популярният главен редактор (наистина, за бъркане в бюрото си има ГБ). — Но изобщо с него всичко е наред. Видях го точно преди заминаването ми за Италия (потвърждение за нашата близост и за достоверността на думите му!). Той е довършил първата част на ново голямо произведение (кога, А. Т., кога?…), то бе прието много добре от московските писатели («не биваше да я давате там»?), сега го продължава по-нататък.“ (А — втората част забравихте ли я, А. Т.? А какво стана с „излишната паметливост“? а „няма нищо свято“? Защо да не кажете на тоя католически народ: „За Солженицин няма нищо свято“?)
Самият душен през тия месеци, той помагаше и мен да душат…
На един поет не може да му се размине безнаказано, че толкова години е членувал в партията.
Мислех на три пъти по-малко място да се натъкмя. Срамота е, набъбна.
Само заради туй писах, че още няколко дена — и писмото ми ще се разхвърчи до конгреса [2] и не знам какво ще стане, дори дали ще съм жив. Или шията ще се прекърши, или примката ще се скъса.
И ме боли, че това после никой няма да го разнищи, никой няма да го обясни.
Не съм аз измислил и избрал целия този път — други са го измислили вместо мен, други са го избрали.
Аз се браня.
Ловците знаят, че понякога раненият звяр е опасен.
7 април — 7 май 1967
Рождество на Истия
ПЪРВО ДОПЪЛНЕНИЕ
Ноември 1967
ПРИМКАТА СЕ СКЪСА
Какво лепкаво тесто излязоха мемоарите: докато не си подвиеш краченцата — не можеш да свършиш. Защото междувременно възникват нови събития и са нужни допълнения. И както непрекъснато се хокам за скучната обстоятелност, прахосвам времето хем на читателя, хем моето.