Кралицата на ангелите

Най-озадачаваща е човешката представа за „наказание“. След като завърших анализа си на движението на Селекторите и подражателите им по света, аз бях принудена да търся в човешката история и други прояви на идеята, че хуманността може да бъде усъвършенствана чрез наказание или елиминиране на извършителите на грешки. Представата за „различие“, приложена към злодеи или отклонили се от общоприетите норми, е оправдала най-необичайните действия в човешката история. „Различието“ позволява прилагането на наказания, може би, дори по-крайни от прегрешенията на злодеите. Така, на крадец, който е откраднал един хляб може да му бъде отрязана ръката. Има точно такива примери в Световните Статистически Резюмета по отношение на Съдебни Преследвания 1000–2025.

Единствената очевидно полезна мотивация за този вид крайности е възпирането. Но аз не намерих никакви доказателства, че възпирането изобщо някога е имало ефект при тези случаи. Срещам огромни трудности да разбера другата основна категория социално-философска мотивация: възмездие или отмъщение.

Дори днес голяма част от населението (подложени на терапия и неподложени на терапия) вярва, че гневът и стремежът да „отмъстиш“, т.е. да накажеш криминално проявилия се индивид, е полезен и за обществото и за престъпника.

Текстовете, които съм проучила показват, че най-крайните нарушители може и да не осъзнаят последиците от действията си; т.е., те са неспособни да моделират в подробности развитието на действията в бъдеще или пък реакцията на заобикалящите ги, или способността им да съпреживяват са малки и тях не ги е грижа за другите. Те могат да правят всичко, което им е от полза или им доставя удоволствие.

Ами индивидите, които вършат престъпления, но не получават никаква полза от това, че нараняват другите? Когато един такъв индивид причинява вреда другиму, само заради удоволствието да причинява болка, какви умствени процеси протичат? Такива индивиди могат просто да разиграват сценарии, на които са станали свидетели или които са ги впечатлили в детството им. Т.е. още в самото начало на живота им моделите им на поведение са били оформени от събития, върху които те не са имали контрол. Били са моделирани по образец на поведението на някой индивид, който е имал влияние върху тях — родител, роднина, приятел и дори непознат. При определени обстоятелства подобен модел на поведение може да започне изцяло да контролира ума, замествайки главната личност и дори подражавайки на условията, при които тя се е изградила.

Ако засегнатият индивид търси такъв престъпник, за да го накаже и върху интелекта му бъде наложено наказание, когато отговорния за престъплението модел на поведение-личност не контролира мисловния процес — това наказание няма да се почувства и няма да подейства — тогава, не е ли безполезно наказанието.