Две години ваканция

— А освен това — добави Крос — ще бъде полезно да изследваме течението на Ист-ривър.

— Безспорно — отговори Донифан, — защото тазн река служи за пряка връзка между брега и Фемили-лейк. Пък и като се спуснем по нея, ще имаме възможност да видим оная част от гората, която тя пресича.

След този разговор потеглиха с бодра крачка. Тясната пътека минаваше на три-четири фута височина над езерото отляво и над дългата равнина с дюните, простираща се отдясно. Тъй като теренът се повдигаше чувствително, можеше да се предположи, че няколко мили по-нататък видът на местността ще се измени напълно.

И наистина към единайсет часа Донифан и другарите му се спряха да обядват на брега на едно малко заливче, засенчено от големи буки. Оттам, додето стигаше погледът в източна посока, се виждаше само тъмна зелена маса, която закриваше хоризонта.

Едно агути, убито сутринта от Уилкокс, послужи за обеда, приготвен криво-ляво от Крос, натоварен специално да замества Моко като майстор-готвач. Донифан и другарите му имаха време само колкото да опекат на жарава няколко къса месо и да ги излапат, като едновременно с глада утолиха и жаждата си, след което поеха по брега на Фемили-лейк.

Тази гора, граничеща с езерото, се състоеше от същите дървесни породи, както Трапс-уудс в западната част на острова. Само че тук преобладаваха дърветата с вечнозелени листа. Имаше повече приморски борове, ели и дъбове, отколкото брези или буки — все с огромни размери.

Донифан можа да се убеди също — за голямо свое задоволство, — че фауната в тази част от острова беше не по-малко разнообразна. Няколко пъти се показаха гуанаки и планински лами, както и цяло стадо нанду, които се отдалечиха, след като утолиха жаждата си. Гъстакът гъмжеше от зайци мара, тукутукоси, пекари и пернат дивеч.

Към шест часа вечерта се наложи да спрат. На това място брегът се пресичаше от речица, която служеше за оттичане на езерото. Тя сигурно беше Ист-ривър и действително така се оказа. Това можа лесно да се установи, защото под група дървета в дъното на тясно заливче Донифан откри скорошни следи от лагеруване, тоест пепел от огнище.

Тук именно бяха спирали Бриан, Жак и Моко при похода си до Дисепшън-бей, тук бяха прекарали и първата си нощ.

Да се разположат на това място, да запалят наново угасналите въглени, а после, след вечерята, да се изтегнат под същите дървета, които бяха приютявали техните другари, беше най-хубавото, което можеха да направят Донифан, Уеб, Уилкокс и Крос, и те го сториха.

Преди осем месеца, когато Бриан се бе спрял на това място, дори през ум не му минаваше, че четирима от другарите му ще дойдат тук на свой ред с намерение да живеят отделно в тази част на остров Черман!

И може би, като се видяха тук, далеч от удобното жилище във Френч-ден, където можеха да останат, ако пожелаеха, Крос, Уилкокс и Уеб съжалиха за своята безразсъдна постъпка! Но тяхната участ сега беше свързана с участта на Донифан, а Донифан беше твърде горд, за да признае грешките си, твърде упорит, за да се откаже от проектите си, твърде завистлив, за да се съгласи да се подчини на своя съперник.