Две години ваканция

Никакъв отговор. Нито изстрел, нито звук на тръба.

Беше вече три часът и половина. Колкото повече слънцето се снишаваше зад масива на Окланд-хил, толкова повече се сгъстяваше мъглата. През тези тежки изпарения не можеше да се види нищо на повърхността на езерото.

— С оръдие! — каза Бриан.

Домъкнаха до средата на Спорт-теръс едно от двете малки оръдия на „Слуи“ — това, което се подаваше от една от амбразурите на залата — и го насочиха както трябва на североизток.

Напълниха го с един от сигналните заряди и Бакстър вече се готвеше да дръпне връвта ма фитила, когато Моко предложи да сложат върху заряда шепа трева, напоена с масло. Той смяташе, че това ще даде по-голяма сила на изстрела, и не грешеше.

Екна гръм, който накара Доул и Костър да си запушат ушите.

В толкова спокойния въздух беше немислимо този гърмеж да не се чуе на няколко мили разстояние. Ослушаха се Нищо!

В течение на още един час малкото оръдие стреляше на всеки десет минути. Донифан, Крос и Жак не можеха да не разберат значението на тези повтарящи се изстрели, които показваха местоположението на Френч-ден. Освен това гърмежите сигурно се чуваха над цялата повърхност на Фемили-лейк, защото мъглите спомагат много за разпространяването на звука надалеч и от гъстотата им това тяхно свойство дори се засилва.

Най-носле, малко преди пет часа, от североизток доста ясно се чуха два или три още отдалечени пушечни изстрела.

— Те са! — провикна се Сървис.

И Бакстър, тутакси отговори на сигнала на Донифан с последен изстрел.

След няколко минути в мъглата, която при брега не беше толкова гъста, колкото над езерото, се очертаха две сенки. Скоро викове „ура“ се смесиха със същите възгласи, идещи от Спорт-теръс.

Това бяха Донифан и Крос. Жак не беше с тях.

Можем да си представим каква мъчителна тревога изпита Бриан! Братчето му не бе успяло да открие двамата ловци, които дори не бяха чули сигналите му с тръбата. Всъщност, докато Крос и Донифан в усилията си да се ориентират вече се връщаха към южната част на Фемили-лейк, Жак пое на изток, за да се опита да ги настигне. Ако не бяха изстрелите от Френч-ден, те никога нямаше да успеят да намерят сами пътя.

Бриан, който се пренасяше мислено при братчето си, загубено сред мъглата, не възнамеряваше ни най-малко да упреква Донифан, чието непокорство можеше да има сериозни последици. Ако Жак бъде принуден да прекара нощта на езерото при температура, която щеше да спадне може би до петнайсет градуса под нулата, как щеше да понесе толкова силен студ!

— Аз трябваше да тръгна вместо него, аз! — повтаряше Бриан, комуто Гордън и Бакстър се опитваха напразно да вдъхнат малко надежда.

Дадоха още няколко оръдейни изстрела. Ако Жак се е приближил до Френч-ден, вероятно ги е чул и не би пропуснал да сигнализира за присъствието си с тръбата.

Но когато и последният грохот заглъхна в далечината, никой не отговори на изстрелите.

А нощта започваше вече да се спуща, скоро мракът щеше да обвие целия остров.