Две години ваканция
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #32
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Две години ваканция». Краткое содержание книги:
След като изучи хоризонта с далекогледа си, Донифан пожела да отиде до устието на Ист-ривър. Също като Бриан, той и другарите му установиха, че природата е създала там малко пристанище, добре защитено от вятъра и морските вълни. Ако шхуната бе се приближила до остров Черман на това място, можеше да избегне засядането и да остане невредима за връщането на младите колонисти в родината им.
Зад скалите, образуващи пристанището, бяха скупчени първите дървета на гората, простираща се не само до Фемили-лейк, но и на север, където погледът срещаше само хоризонт от зеленина. Що се отнася до пещерите, издълбани в крайбрежните гранитни масиви, Бриан никак не бе преувеличил. Единственото затруднение за Донифан беше да избира. Все пак той сметна за най-благоразумно да не се отдалечават от бреговете на Ист-ривър и скоро намери „камина“, застлана със ситен пясък, с различни ъгли и кътове, в която щяха да им бъдат осигурени не по-малко удобства отколкото във Френч-ден. Тази пещера би побрала дори цялата колония, защото имаше цял низ допълнителни кухини, от които можеха да се направят отделни стаи, докато в старата разполагаха само със Залата и Склада.
Този ден бе използуван за обхождане на брега на разстояние една-две мили. Междувременно Донифан и Крос застреляха няколко тинаму, докато Уилкокс и Уеб спуснаха въдица във водите на Ист-ривър, на стотина крачки над устието. Уловиха се половин дузина риби от рода на тия, които се срещаха по горното течение на река Зеландия — между другото и два доста големи костура. Освен това многобройните дупки в подводните скали, предпазващи пристанището на североизток от морските вълни, гъмжаха от раковини. Намираха се в изобилие и доброкачествени миди. Така че щяха да имат под ръка тези мекотели, както и морските риби, които се провираха между големите водорасли в подножието на подводните скали, без да става нужда да ходят да ги търсят на четири-пет мили.
Както знаем, когато изследваше устието на Ист-ривър, Бриан изкачи една висока скала, която приличаше на гигантска мечка, Страшната й форма направи силно впечатление и на Донифан. Ето защо като завоевател той нарече малкото заливче, над което се извисяваше тази скала, Беър-рок-харбър (Пристанище на мечата скала), и до ден днешен това име фигурира в картата на остров Черман.
След обед Донифан и Уилкокс се покатериха на Мечата скала, за да огледат по-добре залива. Но на изток от острова не се виждаше нито кораб, нито земя. Дори не забелязаха на североизток белезникавото петно, което бе привлякло вниманието на Бриан, може би защото слънцето беше вече много ниско над отсрещния хоризонт или пък понеже това петно не съществуваше и Бриан бе станал жертва на зрителна измама.
Когато се мръкна, Донифан и спътниците му вечеряха под група великолепни железни дървета, чиито долни клони се простираха над реката. После обсъдиха въпроса да се върнат ли незабавно във Френч-ден, за да пренесат оттам необходимите неща за окончателно настаняване в пещерата на Мечата скала.
— Аз мисля — каза Уеб, — че не трябва да се бавим, защото обратният път южно от Фемили-лейк ще ни отнеме няколко дни!
— Но — забеляза Уилкокс — не е ли по-добре, когато се връщаме тук, да прекосим езерото и така да се спуснем по Ист-ривър до устието й? Бриан мина вече по този маршрут с яла, защо да не го минем и ние?
— По този начин ще спечелим време и ще си спестим умора! — добави Уеб.
— Какво мислиш ти, Донифан? — запита Крос. Донифан размишляваше върху това предложение, което наистина криеше предимства.
— Ти имаш право, Уилкокс — отвърна той, — и като се качим на яла, управляван от Моко.
— Стига Моко да се съгласи — забеляза Уеб с тон, в който се долавяше съмнение.
— Че защо да не се съгласи? — възрази Донифан. — Нямам ли право да му заповядвам като Бриан? Пък и от него ще искаме само да ни прекара през езерото.
— Ще му се наложим! — извика Крос. — Ако ще трябва да пренасяме по суша всичките си вещи, край няма! Освен това колата сигурно не ще може да мине през гората. Така че нека използуваме яла.
— Ами ако откажат да ни дадат този ял? — продължи настойчиво Уеб.
— Да ни откажат ли? — възкликна Донифан. — Кой ще ни откаже?
— Бриан! Нали той е вожд на колонията.
— Бриан! Да ни откаже! — повтори Донифан. — Че тази лодка да не е само негова? Ако Бриан се осмели да откаже …
Донифан не довърши; но се чувствуваше, че нито по този, нито по друг някакъв въпрос високомерното момче няма намерение да се подчинява на разпорежданията на своя съперник.