Две години ваканция
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #32
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Две години ваканция». Краткое содержание книги:
— Ти не говориш сериозно, нали? — запита Гордън.
— Съвсем сериозно заявявам — отговори Донифан с високомерен тон, — че ако на нашите другари им харесва да имат за вожд не англичанин, това не се харесва нито на моите приятели, нито на мен!
— Добре! — отвърна Бриан. — Уилкокс, Уеб, Крос и ти, Донифан, сте свободни да заминете и да вземете полагаемата ви се част от нещата!
— Никога и пе сме се съмнявали в това, Бриан, тъй че още утре ще напуснем Френч-ден!
— Дано не се разкайвате за решението си! — вметна Гордън, разбрал, че всякакво настояване по този въпрос ще бъде безполезно.
Планът, който Донифан бе решил да изпълни, беше следният:
Няколко седмици преди това, когато разказваше за екскурзията си през източната част на остров Черман, Бриан бе заявил, че малката колония би могла да се настани там при добри условия. В крайбрежните скали имаше много пещери, горите източно от Фемили-лейк стигаха чак до брега, Ист-ривър даваше сладка вода в изобилие, бреговете гъмжаха от всякакъв дивеч, с една дума — животът там щеше да бъде така лесен, както във Френч-ден, и много по-добър отколкото в залива Слуи. При това разстоянието на Френч-ден до брега беше не повече от дванайсет мили по права линия, от които шест — за преминаване на езерото и почти толкова — за спущане по течението на Ист-ривър. Така че при крайна нужда лесно щяха да се свързват с Френч-ден.
Едва след като обмисли сериозно всички тези предимства, Донифан убеди Уилкокс, Крос и Уеб да се настанят с него на другия бряг на острова.
Обаче Донифан не възнамеряваше да стигне до Дисепшън-бей по вода. Той смяташе да вървят по следния маршрут: да се спуснат по брега на Фемили-лейк до южния му край, да го заобиколят, да поемат обратно по отсрещния бряг, за да стигнат до Ист-ривър, като изследват тази местност, за която още не знаеха нищо, а после да продължат покрай реката и през гората до самото й устие. Преходът беше доста дълъг — около петнайсет-шестнайсет мили, — но пътьом той и другарите му щяха да покажат ловното си майсторство. По този начин Донифан избягваше използуването на яла, за управляването на който беше нужна по-опитна ръка от неговата. Той искаше да вземат гумената лодка, която беше достатъчна за преминаването на Ист-ривър, а при нужда — и на други реки, ако се намереха такива в източната част на острова.
С този първи поход целяха единствено да изследват крайбрежието на Дисепшън-бей, за да изберат там място, където Донифан и тримата му приятели щяха да се върнат, за да се настанят там окончателно. Тъй като не искаха да се обременяват с багаж, решиха да вземат само две пушки, четири револвера, две брадвички, муниции в достатъчно количество, въдици, пътни одеяла, джобен компас, леката гумена лодка и само няколко консерви, като не се съмняваха, че с лов и риболов ще могат да задоволяват достатъчно нуждите си. Впрочем те вярваха, че този поход няма да трае повече от шест-седем дни. Когато си изберат местожителство, ще се върнат във Френч-ден, ще вземат оттам полагаемите им се вещи от „Слуи“ и ще натоварят целия този багаж на колата. Ако Гордън или някой друг благоволи да ги навести, ще го посрещнат добре; но категорично отказваха да продължават този общ живот при сегашните условия и решението им по въпроса беше неотменимо.
На другия ден още при изгрев слънце Донифан, Крос, Уеб и Уилкокс се сбогуваха с другарите си, които явно бяха много опечалени от тази раздяла. Може би самите те се чувствуваха по-развълнувани, отколкото изглеждаше, макар и да бяха твърдо решени да изпълнят проекта си, в който упорството играеше голяма роля. След като прекосиха река Зеландия с яла, който Моко върна обратно при малкия яз, те се отдалечиха, без да бързат много, за да могат да изучават тази долна част на Фемили-лейк, което малко по малко се стесняваше към края си, и обширната равнина на Саут-мурс, простираща се до безкрайност на юг и на запад.
По пътя убиха няколко птици на самия бряг на блатото. Донифан, съзнаващ, че трябва да пестят мунициите, се задоволи само с дивеча, необходим за прехраната им през деня.
Времето беше облачно, но нямаше изгледи да вали, а вятърът явно се бе установил в посока североизток. През тоя ден четирите момчета изминаха само пет-шест мили и към пет часа вечерта стигнаха до края на езерото, където спряха да пренощуват.
Ето такива събития се бяха разиграли във Френч-ден от последните дни на месец август до 11 октомври.
Така че Донифан, Крос, Уилкокс и Уеб сега се намираха далеч от другарите си, от които нищо не би трябвало да ги разделя! Чувствуваха ли се вече самотни? Да, може би! Но решени да изпълнят докрай проекта си, те мислеха само да си създадат нов живот някъде другаде на остров Черман.