Две години ваканция
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #32
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Две години ваканция». Краткое содержание книги:
Ала в този момент настъпи едно много благоприятно обстоятелство. Мъглата като че ли започна да се разсейва. Вятърът, който задуха при залез, както ставаше почти всяка вечер след тих ден, взе да отвява изпаренията към изток, очиствайки повърхността на Фемили-лейк. Скоро единствено нощната тъмнина щеше да затруднява намирането на Френч-ден.
При тези условия оставаше само едно: да накладат голям огън на брега, който да послужи за сигнал. И Уилкокс, Бакстър и Сървис вече трупаха сухи клони в средата на Спорт-теръс, но Гордън ги спря.
— Чакайте! — каза той.
С далекоглед пред очите Гордън се взираше внимателно в североизточна посока.
— Струва ми се, че виждам точка — рече той, — точка, която се движи.
Бриан грабна далекогледа и на свой ред загледа.
— Слава богу! Това е той! — извика Бриан. — Жак е! Забелязвам го!
И всички завикаха с все гърло, като че ли можеха да бъдат чути на не по-малко от една миля разстояние!
Обаче това разстояние видимо намаляваше. Жак с кънки на краката се плъзгаше като стрела по ледената кора на езерото, приближавайки се към Френч-ден. Още няколко минути и щеше да бъде при тях.
— Като че ли не е сам! — извика Бакстър, който неволно разпери учудено ръце.
Действително, като се взряха по-внимателно, забелязаха, че на стотина крачки зад Жак се движеха две други точки.
— Но какво е това? — запита Гордън.
— Дали не са хора? — отвърна Бакстър.
— Не! Май животни! — каза Уилкокс.
— Вероятно хищници! — извика Донифан.
Той не се лъжеше и без да се колебае, с пушка в ръка се втурна по езерото срещу Жак.
За няколко секунди Донифан се озова до малкото момче и даде два изстрела по хищниците, които се обърнаха и бързо изчезнаха.
Това бяха две мечки, каквито съвсем не очакваха да срещнат в животинския свят на остров Черман! Щом такива страшни зверове бродят из острова, как така ловците не са попаднали на следите им? Възможно е тези мечки да не живеят тук, но зиме да идват чак до тия места било като вървят по повърхността на замръзналото море, било като се качват на плаващи ледени блокове. А дали това не показва, че в съседство с остров Черман има някакъв континент? Не би било зле да помислят върху този въпрос.
Но както и да е, Жак беше спасен и брат му го притискаше в обятията си.
Поздравления, целувки, ръкостискания се сипеха щедро върху храброто момче. След като напразно призовавал с тръбата двамата си другари, той сам се загубил в най-гъстата мъгла и не можел вече да се ориентира, когато екнали първите гърмежи.
„Това може да е само оръдието на Френч-ден!“ — си рекъл Жак, мъчейки се да долови откъде иде звукът.
Тогава се намирал на няколко мили от брега в североизточната част на езерото. Тутакси се понесъл с пълната скорост на кънките си в посоката, от която се чували сигналите.
Изведнъж, тъкмо когато мъглата започнала да се разсейва, видял пред себе си две мечки, които се втурнали към него. Въпреки опасността, хладнокръвието не го напущало нито за миг и благодарение на бързия си бяг съумявал да се държи на разстояние от тези животни. Но не дай си боже да паднел, щял да бъде загубен.
Когато всички стигнаха до Френч-ден, Жак дръпна Бриан настрана и му каза тихо:
— Благодаря, батко, благодаря, че ми позволи да — Бриан му стисна ръката, без да отговори.
После, точно когато Доиифан се канеше да влезе през вратата в залата, той му рече:
— Бях ти забранил да се отдалечаваш и виждаш какво нещастие можеше да причини твоето неподчинение! Но въпреки простъпката ти, Донифан, все пак ти дължа благодарност, загдето се притече да помогнеш на Жак!
— Аз само изпълних дълга си — отвърна хладно Донифан.
И дори не пое ръката, която другарят му протягаше от все сърце.
V
Почивка и южния край на езерото. — Донифан, Крос, Уеб и Уилкокс. — Раздяла. — Областта на Даунс-лендс. — Ист-ривър. — Надолу по левия бряг. — Пристигане при устието.
Шест седмици след тези събития, към пет часа вечерта четирима от младите колонисти се спряха в южния край на Фемили-лейк.
Беше 10 октомври. Усещаше се влиянието на хубавия сезон. Под дърветата, облечени в съвсем прясна зеленина, земята беше придобила отново пролетния си цвят. Приятен ветрец набръчкваше леко повърхността на езерото, все още осветена от последните лъчи на слънцето, едва докосващи обширната равнина на Саут-мурс, обградена от тесен пясъчен бряг. Многобройни птици прелитаха на кресливи ята, които се прибираха в нощните си убежища под сянката на гората или в пукнатините на скалата. Монотонната пустота на тази част от остров Черман се нарушаваше единствено от различните групи дървета с вечнозелени листа — борове, дъбове и недалеч елова гора от няколко акра. Растителната рамка на езерото беше разчупена на това място и за да навлезе човек отново в гъстия пояс на горите, трябваше да върви няколко мили по единия или другия от двата странични бряга.