Две години ваканция

Донифан, Уеб и Крос отначало се спряха. После, без да мислят, се втурнаха по брега и стигнаха до телата, лежащи на пясъка — може би трупове!

Тогава, обхванати от ужас, без дори да мислят, че в тези тела може да е останал още малко живот, че трябва незабавно да им окажат помощ, те побягнаха обратно да търсят подслон под дърветата.

Нощта беше вече тъмна, макар че от време на време още я озаряваха светкавици, но скоро и те угаснаха. Сред този дълбок мрак воят на вихъра се усилваше от грохота на развълнуваното море.

Каква буря! Дърветата пращяха отвред и имаше опасност за тия, които се бяха подслонили под тях; но беше невъзможно да се разположат на брега, защото пясъкът, вдиган от вятъра, шибаше във въздуха като картеч.

През цялата нощ Донифан, Уилкокс, Уеб и Крос останаха на това място и не можеха нито за миг да склопят очи. Те страдаха ужасно от студа, защото не смееха да запалят огън, който щеше веднага да се разнесе и да подпали сухите клони, натрупани по земята.

А и душевното вълнение не им даваше да заспят. Отде бе дошла тази лодка? От каква националност бяха тези корабокрушенци? Дали наблизо нямаше други земи, щом до острова е могла да стигне лодка? Може би тя принадлежи на някой кораб, който се е разбил в тия брегове в разгара на бурята?

Всички тези предположения бяха допустими и в редките мигове на затишие Донифан и Уилкокс, притиснати един до друг, ги споделяха с тих глас.

Същевременно бяха обзети от халюцинации: когато вятърът поотслабнеше, им се струваше, че чуват далечни викове, и като наостряха уши, се питаха дали и други корабокрушенци не бродят гю пясъчния бряг? Но не! Всичко това беше измама на сетивата. Никакъв отчаян зов не се разнасяше сред воя от бурята. Сега те се упрекваха, че са се поддали на първоначалния пристъп на ужас! Искаха да се втурнат към подводните скали с риск да бъдат повалени от вятъра! Ала сред тази черна нощ, на открит бряг, обливан от пръските на разбунтувалото се море, как щяха да намерят мястото, където бе заседнала преобърнатата лодка, мястото, където телата лежаха на пясъка?

И без това не им бяха останали нито душевни, нито физически сили. Толкова отдавна предоставени сами на себе си, след като си бяха въобразили, че са вече възрастни, те се чувствуваха отново деца в присъствието на първите човешки същества, срещнати от корабокрушението на „Слуи“ насам и изхвърлени от морето като трупове на техния остров!

Накрая хладнокръвието взе връх и те осъзнаха какво им повелява дългът.

На другия ден, още щом се зазори, ще се върнат иа брега, ще изкопаят трап в пясъка и ще погребат двамата корабокрушенци, след като прочетат молитва за упокой на душите им.

Колко безкрайна им се стори тази нощ! Струваше им се, че зората няма никога да дойде, за да разпръсне ужасите!

Да можеха да добият представа по часовника си колко време е изтекло! Но им беше невъзможно да запалят кибрит, дори като го заслоняваха под одеялата. Крос, който опита, бе принуден да се откаже.

Тогава на Уилкокс му хрумна да прибягнат до друго средство, за да узнаят приблизително часа. Часовникът му се навиваше на двайсет и четири часа, като коронката му се завърташе дванайсет пъти, тоест по едно завъртане за два часа. А тъй като тази вечер го бе навил в осем часа, достатъчно беше да преброи завъртанията, които оставаха, за да определи броя на изтеклите часове. Така и стори, и понеже превъртя четири пъти, заключи, че трябва да е около четири часът сутринта. Значи скоро щеше да се съмне.