Две години ваканция
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #32
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Две години ваканция». Краткое содержание книги:
В този момент хубав огън, запален в подножието на един приморски бор, изпущаше ароматен дим, който вятърът разнасяше над блатото. Две патици се печаха на пламтящото огнище, стъкмено между два камъка. След вечерята на четирите момчета не оставаше нищо друго освен да се завият в одеялата си и докато единият от тях дежури, другите трима да спят спокойно до сутринта.
Това бяха Доиифан, Крос, Уеб и Уилкокс и ето при какви обстоятелства бяха решили, да се отделят от другарите си. През последните седмици на тази втора зима, която младите колонисти прекарваха във Френч-ден, отношенията между Донифан и Бриан се бяха обтегнали. Знаем с какво озлобление се отнесе Донифан към избирането на своя съперник. Станал още по-завистлив, още по-раздразнителен, той е голямо усилие се стараеше да се подчинява па заповедите на новия вожд на остров Черман. Не му се възпротиви открито само защото знаеше добре, че мнозинството няма да го подкрепи. Все пак при различни случаи проявяваше такава неприязън, че Бриан не можеше да се стърпи и му правеше справедливи забележки. След случката с кънките, когато прояви очебийно неподчинение, може би от ловджийска страст или от желание да прави каквото си иска, непокорството му непрекъснато растеше и идваше момент, когато Бриан щеше да се принуди да вземе мерки.
Много обезпокоен от това състояние на нещата, дотогава Гордън разчиташе на обещанието на Бриан да се сдържа. Но чувствуваше, че неговото търпение се изчерпва и че в интерес на всички, за поддържането на добър ред трябва да се даде пример. Напразно се опитваше Гордън да пробуди у Донифан по-добри чувства. Ако някога бе имал известно влияние върху него, то сега трябваше да признае, че го е загубил напълно. Донифан не му прощаваше, че често бе вземал страната на неговия съперник. Затова намесата на Гордън нямаше никакъв резултат и той с дълбока мъка предвиждаше усложнения в най-близко бъдеще.
А поради това положение би рухнал сговорът, толкова необходим за спокойствието на обитателите на Френч-ден. Те се чувствуваха душевно подтиснати, и съвместният живот ставаше още по-тягостен.
Всъщност, като се изключат часовете за ядене, Донифан и привържениците му — Крос, Уеб и Уилкокс, които все повече и повече попадаха под неговото влияние, живееха отделно. Когато лошото време им пречеше да излизат на лов, те се събираха в някое кътче на Залата и там разговаряха тихо помежду си.
— Сигурно — каза един ден Бриан на Гордън — четиримата кроят нещо.
— Дали не е против теб, Бриан? — отвърна Гордън. — Да се опитат да те изместят? Но Донифан няма да посмее! Ти знаеш, че всички ще бъдем на твоя страна, а и той самият не може да не знае това!
— Дали Уилкокс, Крос, Уеб и той не мислят да се отделят от нас?
— Съществува такава опасност, Бриан, но според мен нямаме право да им попречим!
— Допускаш ли, Гордън, че могат да се настанят някъде далеч?
— Може пък да нямат такова намерение, Бриан.
— Напротив, имат! Видях как Уилкокс правеше копие от картата на корабокрушенеца Бодоан, очевидно с цел да го вземе със себе си.
— Уилкокс ли направи това?
— Да, Гордън, и, откровено казано, си мисля: за да сложим край на тези неприятности, не е ли по-добре да се откажа от длъжността си в полза на някой друг на теб, Гордън, или дори на Донифан! Така ще се прекрати всякакво съперничество.
— Не, Бриан! — възрази Гордън разпалено. — Не! Това значи да не изпълниш дълга си към тия, които са те избрали.
В такива неприятни раздори мина зимата. През първите дни на октомври студовете окончателно престанаха и повърхността на езерото и реката се размрази напълно. Тогава именно — вечерта на 9 октомври — Донифан обяви решението си да напусне Френч-ден с Уеб и Уилкокс.
— Значи искате да ни изоставите? — каза Гордън.
— Да ви изоставим ли? Не, Гордън! — отговори Донифан. — Работата е там, че Крос, Уилкокс, Уеб и аз просто намислихме да се заселим в друга част на острова.
— Но защо, Донифан? — обади се Бакстър.
— Чисто и просто, защото желаем да живеем по своя воля и откровено казано, защото не сме съгласни да ни командува Бриан!
— Бих искал да зная в какво ме упрекваш, Донифан? — понита Бриан.
— В нищо само загдето си ни началник! — отвърна Донифан. — Нали вече имахме американец за вожд на колонията? Сега пък ни командува французин! Остава на всичко отгоре да назначим Моко.