Две години ваканция
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #32
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Две години ваканция». Краткое содержание книги:
На другата сутрин Донифан предложи да преминат незабавно Ист-ривър.
— По този начин — каза той — ще можем още през деня да стигнем до устието, което отстои на не повече от пет-шест мили!
— Освен това — забеляза Крос — на левия бряг Моко е събирал шишарки, така че по пътя ще можем да се запасим.
Тогава разгънаха гумената лодка и щом я спуснаха във водата, Донифан я насочи към отсрещния стръмен бряг, развивайки подире си едно въже. С няколко замаха на късото весло той бързо измина тридесетте-четиридесетте фута, колкото беше широка реката на това място. После, дърпайки въжето, чийто край държаха, Уилкокс, Уеб и Крос притеглиха обратно към себе си леката лодка, с която един след друг се прехвърлиха на другия бряг.
След като направиха тона, Уилкокс разглоби гумената лодка, сгъна я като пътна чанта, метна я на гърба си и тръгнаха отново на път. Разбира се, би било по-малко уморително да се спуснат с яла по течението на Ист-ривър, както бяха постъпили Бриан, Жак и Моко; но гумената лодка можеше да носи само един човек, затова се принудиха да се откажат от тактов начин на придвижване.
Този ден беше много тежък. Гъстата гора, почвата, често покрита с буйна трепа, осеяна с клони, откършени от последните бури, многобройните мочурища, които трябваше е големи усилия да заобикалят, забавиха пристигането им на брега. Пътьом Допифан можа да се убеди, че корабокрушенецът — французин явно не е оставил следи от минаването си в тази част от острова, както и под зелените масиви на Трапс-уудс. И все пак нямаше съмнение, че той е изследвал и тази местност, защото на картата му беше обозначено точно течението на Ист-ривър чак до Дисепшън-бей.
Малко преди обед спряха да похапнат точно на мястото, където растяха пиниите. Крос набра от плодовете им, и всички се гостиха. После в разстояние на още две мили трябваше да се провират през гъсталака и дори да си пробиват път с брадва, за да не се отдалечават от реката.
Поради тези отклонения стигнаха края на гората чак към седем часа вечерта. Тъй като се мръкна, Донифан не можа да види нищо от разположението на брега. Все пак различи пенеста ивица и чу продължителния боботещ рев на морето, разбиващо се в брега.
Решиха да спрат на това място, за да преспят на открито. За следващата нощ несъмнено брегът щеше да предложи по-добър подслон в някоя от пещерите недалеч от устието на реката.
Настаниха се на лагер; обедът, или по-право, поради късния час, вечерята се състоеше от няколко диви кокошки, опечени иа пламъка на огън от сухи клони и борови шишарки, събрани под дърветата.
От предпазливост се уговориха да поддържат този огън до сутринта и Донифан се нае да се грижи през първите часове за него.
Уилкокс, Крос и Уеб, изтегнати под клоните на една голяма пиния и много уморени от продължителното вървене през деня, заспаха незабавно.
Донифан е голяма мъка се бореше със съня. Но устоя; ала когато дойде време да го смени някой от другарите му, всички бяха потънали в толкова дълбок сън, че не се реши да събуди никого.
Всъщност в гората около лагера беше толкова спокойно, че можеха да се чувствуват в безопасност досущ като във Френч-ден.
Затова, като хвърли в огъня няколко наръча дърва, До-нифан се изтегна под дървото. Очите му веднага се затвориха и отново се отвориха чак когато слънцето се издигаше над широкия морски хоризонт, очертаващ се по края на небето.
VI
Изследване на Дисепшън-беи. — Беър-рок-харбър. — Проекти за връщане във Френч-ден. — Изследване в северната част на острова. — Норт-крийк. — Бийчиз-форест. — Страшна буря. — Нощ на халюцинации. — Призори.
Първата работа на Донифан, Уилкокс, Уеб и Крос беше да се спуснат по брега на реката до нейното устие. Оттам погледът им се устреми жадно към морето, което виждаха за пръв път. Но то и тук беше така пусто, както на отсрещния бряг.
— И все пак — забеляза Донифан, — ако, както можем да предположим, остров Черман не е далеч от американския континент, корабите, които излизат от Магелановия пролив и се насочват към пристанищата на Чили и Перу, трябва да минават от изток! Това ни дава още по-голямо основание да се настаним на брега на Дисепшън-бей и макар че Бриан го нарече така, надявам се, че той няма да оправдае задълго това зловещо име!
Като правеше тази забележка, може би Донифан търсеше извинение или най-малкото доводи за скъсването си със своите другари във Френч-ден. Наистина, разумно погледнато, именно през тази част на Тихия океан, източно от остров Черман, трябва да минаваха корабите, пътуващи за южноамериканските пристанища.