Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
В тъмните й очи проблесна гневно пламъче.
— Явно не си от мъжете, които са склонни да демонстрират прекалено уважение и признателност.
И направи рязък свиващ стомаха лупинг, последван от две завъртания около оста.
Фицпатрик сграбчи дръжките на седалката, но не й достави удоволствието да запротестира или да се оплачи. Беше преживявал и по-лошо — малко по-лошо — по време на учебните полети в ЗВС. Докато прелитаха над един от пръстените, заоглежда ярките точици, струите пара и изгорелите газове, бълвани от производствените съоръжения.
Целият космически док се простираше пред погледа му и той забеляза няколко почти завършени скитнически кораба. Извършваните дейности бяха много по-мащабни от всичко, което си беше представял.
— Но нали цялото това място беше бойното поле на битката ни с хидрогите! Защо тогава не забелязахме нищичко?
— Защото зевесетата не са особено наблюдателни и защото успяхме да замаскираме това-онова.
— Всички тези цехове, жилищни комплекси и производствени мощности… Очаквах да видя два-три бракувани товарни контейнера и три-четири совалки.
— Ти изобщо не можеш да си представиш за какво става дума, Фици. Голямата гъска винаги ни е подценявала.
— Не ме наричай Фици.
— Разполагаме с пет основни космически дока и работилници за сглобяване на кораби, четири централни жилищни комплекса, седемнайсет административни центъра, двайсет и три подвижни топилни фабрики и осем стационарни завода, които произвеждат компонентите от обработения метал. Не бих могла да ти изброя колко са производствените складове, ремонтните работилници, складовете за провизии и хангарите за резервни части, без изобщо да става дума за парниковите куполи и хидропонните камери на осветената от слънцето страна.
Той притисна лице към стъклото на прихващача и почна да брои светлите петна върху пръстените на Оскивъл, петна, които очевидно не бяха естествени образувания.
„Как е възможно да не забележим всичко това?“
— Колко е населението? Мислех, че скитниците са само… няколко семейства, шепа народ.
Тя вдигна едната си ръка от контролното табло.
— Едно си баба знае, едно си бае. Та ние имаме изследователи и геолози, които проучват пръстените за суровинни скали, десет екипа от миннодобивници, които ги натрошават. Екипи за топене на метала. Освен това пресовчици и монтьори, отделно извозвачи на отпадъците или „боклукчии“, както им казват зевесетата. Пилоти за транспортиране на материалите. Работници по поддръжката, аварийни механици, корабостроители, космически проектанти, космически инженери, техници по безопасността, компютърни специалисти, корабостроители ръководители, инженери-конструктори, електротехници и компи-специалисти за поддръжка на роботизираната работна сила.
Фицпатрик не вярваше на ушите си.
— Това е истински кошер!
— И това са само онези от нас, които работят за конструирането на нови съдове. Изобщо не съм ти споменала за второстепенните работници по поддръжката, кухненския персонал, счетоводителските екипи, търговците, касиерите…
— Касиери ли?
— Да, Фици, ние получаваме заплати. Имаме и екипи за почистване, въпреки че в общи линии всеки от нас сам отговаря за хигиената на работното си място. Би могъл да го споделиш със своите колеги зевесета. Това не е хотел и не би трябвало да очаквате да ви събираме боклуците. Държите се като невъзпитани гости.
— Тогава ни пуснете да си ходим.
— След всичко, което видя? Никакви шансове. — Тя прелетя с прихващача покрай пръстена и се спусна към гигантската газова планета. — Плюс това в тази сметка не влизат кометнодобивните екипи в Куипъровия пояс.
— Нито пък трийсет и двамата затворници от ЗВС, които задържате неправомерно.
— Основателно напомняне. Те със сигурност са бреме за ресурсите ни или поне за търпението ни. Ще сме доволни, ако проявите поне елементарна благодарност, че ви спасихме.
Сякаш в потвърждение на току-що казаното, Зет прекоси слой от натрошени камъни и полетя към купчина неща, които блещукаха от отразеното от планетата сияние.
— Погледни там долу. Ето това остана от огромните ви тромави кораби след погрома на хидрогите.
Фицпатрик усети пареща болка в гърдите от обзелата го паника, щом си припомни за касапницата. Отново чу писъците, виковете… отново усети абсолютната си безпомощност.
Беше се озовал в самия център на битката и наблюдаваше ескадрилите изтребители да изгарят като молци, покосени от пламъците на горелка. Пред очите му се въртяха отломки от разкъсани на парчета крайцери манта и дори гигантски дреднаути. Хидрогите бяха успели да ударят и неговия крайцер. Фицпатрик даде заповед за евакуация, щом забеляза бойните кълба да съсредоточават сините си светкавици върху неговата манта.