В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
Когато Владиката Буда е оставил Своето семейство, Своето царско достойнство и всичко, което се е отнасяло към Неговия външен живот, Той е изоставил Своята личност, за да изпълни, потопен изцяло в света на Своята Индивидуалност, Своята Мисия на 3емята. (6.385)
(МАЙ).Животът на планетата не може да се вмести в съзнанието на личността, защото личността обхваща само себе си, но свръхличното съзнание го вмества. Значи, вместимостта на съзнанието зависи от това доколко то е свободно от личното начало. Свръх личният живот и пренасянето на съзнанието в сферата на Безсмъртната Триада не само не унищожава осъзнаването на собственото „аз“, а обратно — разширява го и го задълбочава, само че това не е вече малкото „аз“, а голямото „Аз“. Така всеки път, когато в съзнанието пламва свръхлична мисъл, малкото „аз“ се замества от голямото „Аз“. Оттук и полезността на мисленето за Висшето или за това, което пробива черупката на аурното яйце и извежда съзнанието извън пределите на малката личност, чиято ограниченост и временност на съществуването затварят съзнанието в кръга на безизходицата. За да се разкъсат веригите на нисшето „аз“, те трябва преди всичко да бъдат осъзнати. Роб, смятащ се за свободен, никога няма да започне да мечтае за свобода и няма да се освободи от робството. (6.392)
Личността е форма на проява на Индивидуалността. Но природата не се съобразява с формите на живот, обричайки всяка от тях на унищожение, за да може животът като такъв да продължава. Приемствеността на формите образува верига от звената на живота. Звената се променят, но веригата остава непрекъсната. Личността е оръдие на Индивидуалността, служеща за това последната с нейна помощ да расте и да се развива. При това за растежа и благото на Индивидуалността няма значение страда ли или се наслаждава личността, която служи на нейните висши цели. На Индивидуалността е необходимо да събере чрез посредничеството на личността цялото разнообразие на човешкия опит, който дава и може да даде животът. За тази цел тя е принудена да се облича във формата на личността, за да влезе в допир чрез нея със Земния план и с всичко това, което той може да даде като опит и знание на духа. Трябва да разграничаваме в себе си преходната смъртна личност, имаща право да преживее на Земята определено количество години, от безсмъртната превъплъщаваща се Индивидуалност и, разграничавайки смъртното от безсмъртното, да пренасяме съзнанието в сферата на непреходното, достигайки по този начин състоянието на непрекъснатост на съзнанието, т.е. фактическо безсмъртие. Личността ще се съпротивлява много упорито на това разчленяване, тъй като тя намира в своето съществуване, в своите интереси, стремежи и мисли, целия смисъл на своя живот, макар че в действителност в нея самата няма и не може да има самостоятелна цел на съществуване дори само за това, че нейното съществуване е ограничено до няколко десетки години, завършващи със смъртта и унищожението на тази личност. Личността, егото и астралът са тясно свързани. Всички те са смъртни, като на смърт подлежат не само физическото тяло, но и тънкото и менталното тела. Безсмъртна е само Индивидуалността. Ако съзнанието се пренесе в нейната сфера и здраво се утвърди там, то личността и всичките ú обвивки сякаш се пронизват от висшето съзнание, при което личността вече не се отъждествява с обвивките, а с висшето начало в себе си — Индивидуалността, своето висше „Аз“. Трябва огнено да се отпечата в съзнанието това разбиране на непреходното, безсмъртното, вечното начало в себе си, помнейки непрекъснато това и знаейки, че Безмълвният Регистратор, вечно Наблюдаващият отвътре, е безсмъртен и че Той е истинското Аз на човека, а останалото, целият живот на Земята, е отминаващ сън. Сън,не оставящ след себе си нищо, което Той би могъл да вземе със себе си, с изключение на знанията и опита, придобивани в Плътния свят и другите преходни светове чрез тези временни обвивки, в които Той облича себе си за постигането на тази цел, включвайки тук и смъртните личности на неговите безбройни въплъщения. (6.506)