Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Шомьой е казал и други твърде необичайни неща. Споменал е например „Лотарингския престолонаследник“, който бил потомък на Меровингите и по тази причина „имал разбираща се от само себе си свещена мисия“. Изявлението му сякаш е лишено от логика: всеизвестно е, че дори по благородническа титла днес не съществува такъв престолонаследник. Дали Шомьой не намеква, че него все пак го има и той живее инкогнито? Или използва думата в смисъл на „владетел“? Ако наистина е така, владетел (но не и престолонаследник) на Лотарингия е д-р Ото фон Хабсбург, който по благородническа титла е херцог на Лотарингия.
Като цяло думите на Шомьой съдържат не толкова отговори, колкото поводи да си задаваме нови въпроси; тъй като разполагаше с твърде малко време за подготовка, нашата позната, английската журналистка, не е знаела какво точно да го пита. Все пак се сетила да подчертае, че Би Би Си проявява интерес към темата — в Европа Би Би Си се ползва с много по-голям престиж, отколкото във Великобритания, и хората, общо взето, се съобразяват с това име, иначе казано, перспективата компанията да заснеме филм явно се е сторила доста съблазнителна на Шомьой. В случая думата „пропаганда“ е твърде силна, но един такъв филм е в състояние да придаде автентичност на някои факти и да насочи вниманието към тях, да създаде твърде благоприятен психологически климат и атмосфера най-вече в английски говорещите страни. Братството на монасите от Сион само ще спечели, ако Меровингите и орденът бъдат приети като „исторически дадености“, като общоизвестни факти от рода на Битката при Хейстингс или убийството на Томас Бекет. Явно именно от тези съображения Шомьой се е обадил по телефона на Плантар.
Най-сетне през март 1979 г. успяхме заедно с режисьора от Би Би Си Рой Дейвис и английската журналистка да си уредим среща с Плантар. Имахме усещането, че присъстваме на среща между кръстниците от италианската мафия — бе уговорено да се видим на „неутрална територия“, в един парижки киносалон, нает специално за случая от Би Би Си, и всеки бе дошъл със своите „хора“.
Оказа се, че Плантар е изискан любезен мъж, у когото се долавяше нещо аристократично: той не биеше на очи, говореше възпитано, бързо, но и претеглено. Прояви невероятна начетеност и впечатляващо пъргав ум, отговаряше на въпросите ни сбито, остроумно, находчиво, но не и заядливо. В очите му от време на време проблясваше закачливо, весело, почти покровителствено пламъче. Колкото и скромно и мило да се държеше, имаше невероятен авторитет пред хората, които го придружаваха. У него имаше нещо подчертано аскетично, някаква суровост. Той не парадираше с богатството си: бе облечен с вкус, в наглед неофициални дрехи с класическа кройка, които обаче не бяха нито прекалено екстравагантни, нито много скъпи. Доколкото разбрахме, дори не бе дошъл с кола.
На първата, а след това и на другите ни две срещи Плантар даде да се разбере, че няма да каже и думица за сегашната дейност и цели на Братството на монасите от Сион. Същевременно предложи да отговори на всичките ни въпроси, свързани с миналото на ордена. Макар и да отказа да обсъжда пред публика — например във филм, бъдещето на Сион, все пак по време на разговора намекна за някои неща. Заяви, че в Братството на монасите от Сион наистина се пази изчезналото съкровище на Йерусалимския храм, плячкосано през 70 г. от римските легиони на Тит. Предметите в него щели да бъдат „върнати на Израел, когато му дойде времето“. Плантар обаче отхвърли като несъществени всички въпроси за историческата, археологическата и дори политическата стойност на съкровището. Той изтъкна, че истинското съкровище е „духовно“ и поне отчасти се състои от тайна, която по един или друг начин щяла да ускори някакви важни обществени промени. Плантар сякаш повтаряше дума по дума изявлението на Шомьой, когато каза, че в близко бъдеще Франция ще бъде разтърсена от коренни преобразования: не от революция, а от радикални реформи в институциите, които щели да подготвят почвата за възстановяването на монархията. В това изказване нямаше и следа от пророческа назидателност. Обратното, Плантар просто ни увери в това много спокойно, много делово и много категорично.