Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
В твърденията му имаше някои странни несъответствия. Той ту говореше сякаш от името на Братството от Сион и използваше местоимението „ние“, тоест целия орден, ту се разграничаваше от него и подчертаваше, че по право му се полага да е крал, понеже е пряк потомък на Меровингите, а членовете на братството са негови съюзници и съратници. Сякаш чувахме два съвсем различни гласа, които понякога си противоречаха: единият бе на главния секретар на Сион, а другият — на крал, който живее в сянка, който, макар и на пръв поглед лишен от власт, все пак управлява и гледа на Сион като на свой таен съвет. Така и не намерихме обяснение за този разнобой между двата гласа, а Плантар не пожела въпреки настояванията ни да внесе яснота.
След трите срещи с него и е хората му знаехме почти колкото и преди тях. Ако не се броят Комитетите за обществена сигурност и писмата на Шарл дьо Гол, нямахме никакви сведения дали Сион оказва някакво политическо влияние и дали има власт, доколко хората, с които се срещнахме, са в състояние да променят държавното устройство и институции на Франция. Не разбрахме и защо на потомците на Меровингите се гледа по-сериозно, отколкото на другите кралски династии, опитващи се да си върнат престола. Така например мнозина потомци на Стюартите също имат претенции към британската корона, и то, както твърдят съвременните историци, с много по-големи основания, отколкото Меровингите. Срещат се и доста други претенденти за престола навсякъде в Европа, все още са живи потомците на династиите на Романови, на Бурбоните, Хабсбургите и Хохенцолерите. Защо на тях да се вярва по-малко, отколкото на Меровингите? От гледна точка на „безспорната законност“ и на практическата осъществимост те може би имат предимство. Днес обаче въпросът представлява предимно научен интерес точно както, да речем, желанието на някой ирландец да докаже, че е потомък на Върховните крале.
Отново бяхме на път да се откажем от проучването си за Братството на монасите от Сион, защото отсъдихме, че става дума за второразредна сектичка на умопобъркани, ако не и за откровена измама. Ала вече се бяхме убедили с очите си, че в миналото орденът е притежавал реална власт и е решавал въпроси от решаващо международно значение. Дори днес бе ясно, че зад фасадата се крие още нещо. Орденът бе чужд на търгашеството. Стига да е искал, Плантар е могъл да превърне Братството на монасите от Сион в изключително доходоносно начинание, каквито са не един и два нашумели култове, секти и организации от „новата ера“. Въпреки това повечето важни „Документи на Братството“ излизаха в ограничени тиражи. Пък и Сион не набираше открито нови членове дори с методите на масонските ложи. Доколкото успяхме да установим, броят на членовете му бе строго определен и нови хора се приемаха само ако се овакантеше място. Такъв ограничен достъп и затвореност говореха наред с другото и че орденът е изключително сигурен в себе си и смята, че не му се налага от финансови или други съображения да набира нови членове. Иначе казано, съществуваше нещо, което му гарантираше успех и му осигуряваше подкрепата на хора като Малро и Дьо Гол. Но нима можехме да приемем насериозно, че те са имали намерение да възстановят монархията и да върнат на престола Меровингите?
Политиката на Братството на монасите от Сион
През 1973 г. излиза книга, озаглавена „Скритата страна на една политическа амбиция“, в която авторът, швейцарският журналист Матийо Паоли, описва безкрайните си перипетии, които му се струпват, докато се опитва да разбере що за организация е Братството на монасите от Сион. Подобно на нас, и Паоли накрая се свързва с представител на ордена, когото не назовава по име. Журналистът обаче не е имал зад себе си престижа на Би Би Си и ако се съди от описанието, човекът, с когото се е срещнал, е с по-нисък статут от Плантар. Не е бил и така отзивчив като нашия събеседник. Същевременно обаче Паоли живее в континентална Европа и за разлика от нас може да се придвижва по-бързо, което му е помогнало да надушва още „пресните“ следи и да прави проучване на място. Благодарение на това книгата му бе изключително ценна и съдържаше много нова информация: очаквахме тя да има продължение и се чудехме защо Паоли не го пише. Когато се поинтересувахме от журналиста, ни казаха, че през 1977 или 1978 г. той е бил застрелян в Израел по обвинение в шпионаж и в това, че се е опитал да продаде на арабите някакви тайни202.
Доколкото можем да съдим от книгата, Паоли е подходил към темата горе-долу като нас. И той се е свързал с дъщерята на Лео Шидлоф в Лондон, и на него тя е обяснила, че не знае баща да е имал нещо общо с каквито и да било тайни общества, франкмасони и родословия на Меровингите. Подобно на нашата позната, журналистката от Би Би Си, Паоли се е срещал с касиера на Великата ложа Алпина, който е отговорил на въпросите му твърде уклончиво. Според Паоли той отрекъл да познава човек на име Лобино или Шидлоф. Колкото до множеството издания, върху чиято титулна страница стои гербът на Алпина, касиерът бил категоричен, че такива издания няма. И все пак един приятел на Паоли, също член на ложата Алпина, твърдял, че ги е виждал с очите си в библиотеката на ложата. Швейцарският журналист прави следното заключение:
202
Получихме тази информация в личен разговор с Жан-Люк Шомьой. Първо потърсихме Паоли в швейцарската телевизия, тъй като знаехме, че докато е пишел книгата си, е работел там. Административният директор на радиото и телевизията на Романска Швейцария ни каза, че Паоли е напуснал през 1971 г. и доколкото знаел, е започнал работа в израелската телевизия в Тел Авив. За нещастие не успяхме да открием нищо повече.