Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
— Къде?
— Най-вероятно в къщата. Маки каза: „Вкъщи ли ще си?“ и Бъркхарт потвърди. „Ами Белинда, още ли е там?“-попита Маки. Бъркхарт отвърна, че тя щяла да спи, да не се притеснявал за нея. И затвориха.
Новата информация нанесе смазващ удар върху надеждите на Бош да разрешат случая още тази нощ. Ако Маки ц Бъркхарт се срещнеха в къщата, нямаше да ги чуват. Щяха да пропуснат признанието, заради което бяха организирали цялото това наблюдение.
— Обади ми се, ако позвъни на някой друг — бързо каза Хари и затвори.
— Нещо лошо ли? — попита Райдър. Явно се бе досетила по гласа му.
— Да.
Бош й предаде съдържанието на разговорите и й обясни препятствието, с което щяха да се сблъскат, ако Маки и Бъркхарт се срещнеха, за да обсъдят проблема зад затворена врата.
— Не е чак толкова лошо, Хари — заяви Киз. — Той е направил сериозно признание пред оная Мърфи и още едно, по-малко, пред Бъркхарт. Близо сме, не унивай. Дай да го обмислим. Какво можем да направим, за да ги накараме да се срещнат извън къщата? Например в „Старбъкс“ или на подобно място?
— Да бе, как ли не. Маки да си поръча капучино.
— Знаеш какво искам да кажа.
— Даже да ги изкараме от къщата, как ще се приближим до тях? Не можем. Трябва да е по телефона.
— Просто ще чакаме да видим какво ще стане. В момента не можем да направим нищо повече. Виж, добре е да чуем какво ще си кажат, обаче това не е краят на света. Маки вече е казал по телефона, че може да се наложи да се чупи. Ако избяга, съдебните заседатели ще го приемат като проява на гузна съвест. И ако използваш бягството му и всичко друго, което имаме на запис, може да успеем да изкопчим още от него, когато накрая го приберем. Така че не всичко е изгубено, нали?
— Да.
— Искаш ли да се обадя на Ейбъл? Той би трябвало да знае какво става.
— Да, обади му се. Всъщност няма какво да докладваме, обаче му се обади.
— Успокой се, Хари.
Бош престана дай обръща внимание. Вдигна бинокъла и го насочи към Маки, който продължаваше да седи зад бюрото. Изглеждаше дълбоко замислен. Другият от нощната смяна, сигурно Кени, седеше с вдигнато нагоре лице и гледаше телевизия. Смееше се на нещо.
Маки нито се смееше, нито гледаше. Главата му беше сведена. Взираше се в паметта си.
Времето до полунощ се проточи в най-дългите деветдесет минути наблюдение, които си спомняше Бош. Докато чакаха затварянето на сервиза, когато Маки щеше да се отправи на срещата си с Бъркхарт, не се случи нищо. Телефоните мълчаха. Маки не мръдна от бюрото и Хари не успя да измисли план за предотвратяване на срещата или за проникване в къщата. Като че ли всички бяха замръзнали, докато часовникът не показа дванайсет.
Накрая външното осветление на сервиза угасна и двамата мъже го затвориха. На излизане Маки носеше вестника, който не можеше да прочете. Бош знаеше, че ще го покаже на Бъркхарт и двамата най-вероятно ще разговарят за убийството.
— И ние няма да сме там — измърмори той, докато наблюдаваше Маки с бинокъла.
Маки се качи на камарото и шумно форсира двигателя, лед като го запали. После излезе на Тампа и потегли на юг към дома си, мястото на срещата. Райдър изчака малко и напусна паркинга, престрои се през северните платна на Тампа и също пое на юг. Бош се обади на Норд в аудиоцентъра и съобщи, че Маки е приключил смяната си и трябва Да продължат с подслушването на къщата.
Фаровете на Маки бяха на три преки от тях. Почти нямаше движение и Райдър шофираше на безопасно разстояние. На минаване покрай паркинга, където беше оставил колата си, Бош хвърли поглед към мерцедеса, просто за да се увери, че е там.
— Опа! — възкликна Киз.
Маки направи обратен завой и се насочи срещу тях двамата.
— Какво да правя, Хари? — попита Райдър.
— Нищо. Не прави нищо забележимо.
— Той се връща към нас. Сигурно е забелязал опашката!
— Спокойно. Може да е видял моята кола на паркинга.
Гърленото ръмжене на камарото се чуваше много преди да се разминат с него. Звучеше заплашително и злобно, като чудовище, връхлитащо ги с гневен рев.
31
Старото камаро профуча покрай Бош и Райдър, без да намали скоростта. Маки мина на червено при Сатикой и фаровете му се отдалечиха на север.
— Какво беше това? — ахна Киз. — Мислиш ли, че е забелязал опашката?
— Не.
Мобилният телефон на Бош иззвъня и той моментално отговори. Обаждаше се Робинсън.
— Току-що прие автоматично пренасочено обаждане. Повикаха го на адрес.
— Къде?
— Повреда на „Рейгън“. Близо до надлеза на Тампа Авеню. Близо е. Каза, че отива веднага.
— Добре. Следим го.
Бош затвори телефона и каза на Райдър да обърне, като й обясни, че прикритието им е невредимо, че Маки просто бърза да изтегли клиент.