Ричард Лъвското сърце [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Серия: tales of the crusaders #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Донева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:
— Не ме наближавай! Сигурно по волята на небето душата ти прекрасно се е приспособила към униженото си състояние! Колко глупаво и ужасно! Немият роб не произнесе дори думица на благодарност, поне за да ме успокои в унижението ми! Защо се бавиш? Върви си!
Преоблеченият рицар погледна писмото, сякаш за да обясни бавенето си.
— Ах, забравих… Послушният роб чака отговор… — тя гневно се изсмя. — Как така султанът успя да превърне един от най-храбрите рицари на кръстоносния поход в най-нищожен роб на езичника владетел? Как можа да го стори човек, който, забравил законите на рицарството, изискванията на християнството, предава на християнска девойка арогантните домогвания на мюсюлманин? Впрочем не си струва да разговарям с роба на едно езическо куче. Когато камшикът на господаря ти те накара да говориш, разкажи му какво съм сторила с неговото писмо.
Тя хвърли писмото на Саладин и го стъпка с крака.
— И му кажи — допълни тя, — че Едит Плантагенет с презрение отхвърля претенциите на всеки некръстен езичник.
Когато каза това, тя се обърна, за да излезе — но рицарят, коленичил пред нея, обзет от неописуема мъка, хвана края на роклята й и не искаше да го пусне.
— Не чу ли какво ти казах, глупави робе? — възкликна гневно тя, като се обърна към него и наблегна на последните думи.
— Кажи на своя господар, на езичника султан, че презирам предложенията му, също както презирам низкопоклоничеството на подлия изменник, отрекъл се от религията, от рицарството, от Бога и от своята дама.
Едит се дръпна рязко, измъкна дрехата си от ръцете му и изхвърча вън от шатрата.
В същия миг вън се чу гласът на Невил, който зовеше роба. Замаяният и измъчен от този разговор рицар, едва тътрейки нозе, последва английския барон. Най-сетне стигнаха кралската шатра. Когато Невил и преоблеченият роб влязоха, видяха, че Ричард и неколцина негови барони приветстват новопристигналите си другари.
Двадесет и шеста глава