Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ричард Лъвското сърце [bg]
Ричард Лъвското сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ричард Лъвското сърце [bg]

Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:

Ричард Лъвското сърце [bg]
1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 105
Перейти на страницу:

— Не ме наближавай! Сигурно по волята на небето душата ти прекрасно се е приспособила към униженото си състояние! Колко глупаво и ужасно! Немият роб не произнесе дори думица на благодарност, поне за да ме успокои в унижението ми! Защо се бавиш? Върви си!

Преоблеченият рицар погледна писмото, сякаш за да обясни бавенето си.

— Ах, забравих… Послушният роб чака отговор… — тя гневно се изсмя. — Как така султанът успя да превърне един от най-храбрите рицари на кръстоносния поход в най-нищожен роб на езичника владетел? Как можа да го стори човек, който, забравил законите на рицарството, изискванията на християнството, предава на християнска девойка арогантните домогвания на мюсюлманин? Впрочем не си струва да разговарям с роба на едно езическо куче. Когато камшикът на господаря ти те накара да говориш, разкажи му какво съм сторила с неговото писмо.

Тя хвърли писмото на Саладин и го стъпка с крака.

— И му кажи — допълни тя, — че Едит Плантагенет с презрение отхвърля претенциите на всеки некръстен езичник.

Когато каза това, тя се обърна, за да излезе — но рицарят, коленичил пред нея, обзет от неописуема мъка, хвана края на роклята й и не искаше да го пусне.

— Не чу ли какво ти казах, глупави робе? — възкликна гневно тя, като се обърна към него и наблегна на последните думи.

— Кажи на своя господар, на езичника султан, че презирам предложенията му, също както презирам низкопоклоничеството на подлия изменник, отрекъл се от религията, от рицарството, от Бога и от своята дама.

Едит се дръпна рязко, измъкна дрехата си от ръцете му и изхвърча вън от шатрата.

В същия миг вън се чу гласът на Невил, който зовеше роба. Замаяният и измъчен от този разговор рицар, едва тътрейки нозе, последва английския барон. Най-сетне стигнаха кралската шатра. Когато Невил и преоблеченият роб влязоха, видяха, че Ричард и неколцина негови барони приветстват новопристигналите си другари.

Двадесет и шеста глава

Сълзите ми ще се проливат вечно. Не плача аз, че милият го няма, защото щастието може пак да дойде и разделени, влюбените да се срещнат. Не плача и за мъртвите, защото не ги боли и вече те не страдат, а близките им подир тях отиват и ще ги събере ведно смъртта. Оплаквам аз по-лошо от раздяла и от смърт — безчестието тежко на любимия и преизпълнена от гордост и от срам, проливам сълзи за злощастното му име.
Балада

Гръмогласно, без въобще да се сдържа, Ричард изразяваше своята радост:

— Томас де Уо! Дебелако Джилсланд! Кълна се в крал Хенри, толкова се радвам на твоето завръщане, както гуляйджията се радва на каната с вино! Вярвай, не бих могъл да строя войската си, ако не видех пред нея огромната ти фигура! За мен си като стожер, около който разполагам своите дружини. Скоро ще се бием, Томас, стига светиите да са благосклонни към нас. Ако се бяхме сбили в твое отсъствие, сигурен съм, щеше да се обесиш нейде от мъка.

— Благодаря на Ваше величество за посрещането, което ми е още повече приятно, понеже скоро ще можем да се сбием и да натупаме врага, както трябва. И все пак не пречи да узная с какви сили разполага сега Ваше величество. Освен това съм донесъл и някои новини от Аскалон.

— Какво си магаре, сър Томас! — възкликна кралят. — Сега по̀ подобава да послушаме в твоя чест малко музика и песните на нашия велик менестрел Блондел дьо Нел!

— И все пак преди това искам Ваше величество да чуе моя отчет — настоя Томас де Уо. — Пристигнах отдалеч и ми се иска да поспя, а не да си плакна ушите с музика.

— Твоите уши не са наистина за музика, за тях най-добрият звук е зовът на ловджийския рог, а не сладките песни. Слушай, Томас, различаваш ли пеенето на Блондел от магарешки рев?

— Не съм сигурен, господарю — отвърна Томас. — Да не говорим за Блондел, който е благородник и сигурно е много надарен, но все пак, да си призная, когато слушам друг менестрел, винаги се сещам за магаретата.

— Уж си възпитан човек — рече кралят — можеше да направиш изключение — поне за мен, нали и аз обичам да пея рицарски песни. Пък и аз съм роден благородник.

— Ваше величество не бива да забравя, че в мое лице си има работа с магаре — усмихнат му напомни де Уо.

— Прав си, прав си — съгласи се кралят. — Но все пак колко си инатлив! Хайде, ела насам, магаре такова. Човек трябва да те разтовари, за да си отпочинеш час по-скоро. Няма защо да хабим музиката заради теб, а ти, Солсбъри, иди при нашата кралица и й съобщи, че заедно с де Уо е пристигнал и Блондел и носи куп нови песни. Кажи й да дойде веднага. Да не забрави да доведе и братовчедката Едит Плантагенет. — Кралят изгледа нубиеца с многозначителния израз, който се изписваше върху лицето му всеки път, когато той хвърлеше поглед към чернокожия роб.

1 ... 88 89 90 91 92 93 94 95 96 ... 105
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)