Бялата ръкавица
- Автор: Майн Рид Томас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жени Божилова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Бялата ръкавица». Краткое содержание книги:
— Ш-т! — извика Мериън, отдръпвайки се бързо от огледалото — златните й коси се разпиляха като слънчеви лъчи по снежнобелите й рамене. — Чу ли нещо?
— Вятъра ли?
— Не! Това не беше вятърът. Няма вятър, макар че е като пред буря. Стори ми се, ме чух коне да вървят по чакълестата пътека. Загаси светлината, Лора, за да можем да идем до прозореца и да видим.
Лора доближи хубавите си устни до свещта и я духна.
В стаята стана съвсем тъмно.
Както беше разсъблечена, Мериън се приближи към прозореца и разтваряйки предпазливо пердето, погледна към поляната.
Тя не можа да види нищо, защото беше тъмно като в рог.
Вслуша се още по-внимателно, със слух, изострен от мисълта, че някаква опасност заплашва любимия й — предчувствие, което я измъчваше през целия ден.
Тя наистина беше чула тропот от копита върху чакълестата пътека, защото сега го чу отново, но не тъй ясно, както преди; с всеки миг тропотът ставаше по-далечен.
Този път и Лора го чу.
Може би това бяха жребчета, излезли от пасбищата и тръгнали из парка! Но отмерените удари на копитата им и случайното звънване на подковите им показваха и на непривикналите уши, които се вслушваха, че това са коне, управлявани и яздени от хора.
— Някой излиза. Кой може да бъде в този нощен час? Наближава дванайсет.
— Вече е дванайсет — отговори Лора. — Тази игра на карти ни задържа толкова дълго. Беше единадесет и половина, когато я свършихме. Кой може да излиза тъй късно?
Двете момичета стояха в засводения прозорец, опитвайки се с поглед да пробият тъмнината навън.
Усилието им щеше да бъде напразно при този непрогледен мрак, но точно тогава една ярка светкавица проряза небето, освети поляната и паркът можа да се види чак до оградата му.
Прозорецът на спалнята на Мериън гледаше към алеята, която водеше на запад. Близо до мястото, което извикваше у нея приятни спомени, сега — при блясъка на електрическата главня — тя видя нещо, което увеличи тревогата й.
Двама конници с тежки наметки яздеха надолу по алеята с гръб към къщата, сякаш току-що бяха я напуснали. Те не се обърнаха. Ако в този миг бяха сторили това, щяха да видят гледка, която би ги върнала назад.
В един широк еркерен прозорец с нисък перваз и тънки напречни рамки, които едва ли можеха да прикрият фигурите им, стояха две хубави момичета, красиви девици, облечени в леки нощници, приближили глави и с голи ръце, прегърнали се една друга през рамене, бели като ризите, метнати небрежно върху им.
Но тази предизвикателна гледка трая само миг. Внезапно, като стопяване на мираж или като картина, падаща от рамката си, гледката изчезна и на нейното място остана стъкленият блясък на прозореца.
Стреснати, че неочаквано са се показали, макар и само пред очите на небето, непорочните девойки отскочиха от прозореца, преди още силният блясък, който ги уплаши, да спре да трепти по стъклото.
Колкото и внезапно да се отдръпнаха, те имаха време да познаят двамата ездачи, които вървяха по алеята.
— Скарт! — извика Мериън.
— Стъбс! — възкликна Лора.
Глава XXXV. Събрание на изменници
Удивлението на братовчедките при вида на двамата ездачи, които излизаха толкова късно, и то в такава мрачна нощ, щеше да се увеличи, ако можеха да погледнат отвъд оградата на парка и да огледат гористата местност на една-две мили на северозапад.
По разклоненията на пътищата и конските пътеки, които свързваха градовете Ъксбридж и Биконсфийлд с близките села Фулмиър, Стоук, Хеджърли и двете селца Чалфонт, те биха могли да видят не двама, а двадесет пътници, всички на коне. Всеки от тях се движеше сам, а само неколцина яздеха по двама или трима заедно.
Макар че вървяха по различни пътища и се отправяха в различни посоки, всички, изглежда, се стремяха към едно и също място, което чак когато приближиха, се разбра, че е старият дом Стоун Дийн.
Един по един те пристигаха на това сборно място и като преминаваха през вратата на парка, един след друг мълчаливо приближаваха жилището, където, пак така мълчаливо, слизаха от конете.
Там, след като предаваха конете си на трима души, които стояха готови да ги приемат посетителите влизаха непоканени през отворената врата и следвайки един тъмнокож младеж, който ги посрещаше, без да каже нито дума, биваха превеждани през слабо осветения коридор и въвеждани в една вътрешна стая.
От дрехите и държанието на гостите — доколкото можеха да се видят при светлината на лампата в хола или при блясъка на светкавиците — личеше, че тези мрачни посетители не са от долен произход, а дрехите им, изцапани от пътя, показваха, че преди да влязат във вратите на Стоун Дийн, те са изминали доста голямо разстояние.