Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— О, той беше много ясен по въпроса, сър. Да няма никаква явна връзка между него или банката и господин Хеншо.
— Това не ви ли се стори странно?
— Така е, наистина. Само че, както той обясни съвършено ясно, при по-заможните семейства възникват някои по-сложни ситуации между съпруга, жената и децата… Нали разбирате, разните му там настойничества и наследници, разни работи, дето простите хора като нас не ги знаят.
— И какво трябваше да правите вие?
— Каквото каже Хеншо. Той беше единствен в тая графа… Е, задържах няколко сметки, за да оправдая оплакванията му, но само колкото да платя на камиона и на шофьора, честна дума! Цялата работа беше страшно откачена, но при нас не се случват често клиенти като Хеншо и Брустър. Нали разбирате, от ония, дето четем за тях по вестниците — многоуважаемите господа.
— Дайте по същество, господин Нойс — твърдо се намеси Лезли. — За промяната, поради която сме тук. Какво се крие зад графата „разни“ в сметката, която Роджър Брустър ви е изплатил в брой? Някъде над хиляда и четиристотин лири, ако не се лъжа.
— Боже мили, знаех си, че и това ще изскочи наяве някой ден! И ви казвам най-откровено, мамка му щях да разплача! Извинете, госпожо. Година и половина ми виси тая сметка на шията! Хеншо обеща, че ще я плати, но ако съм я прател на ония от Уестминстър, щял съм завинаги да се простя с него и с парите му. Накрая ми писна на оная работа… извинете…
— Извинен сте, продължавайте.
— Кипна ми и се обадих на Хеншо по телефона — аз си мислех, че е Хеншо — и му казах, че ако не плати, направо да забрави за червения ягуар!
— Та за какво бяха онези пари? — настояваше Монтроуз.
— Нали това ви обяснявам, заклех се да не казвам на никого.
Джефри Уотърс бръкна в джоба си и извади за втори път картата на служител в МИ-5, отвори я и рече:
— Мисля, че сега ще трябва да ни кажете, приятелю, или ще бъдете обвинен в държавна измяна.
— Измяна, не, никога! Аз съм член на гражданската отбрана!
— Тя не съществува от десет години.
— Говорете — обади се и Прайс.
— Добре де, не искам да си създавам неприятности с такива като вас… Някъде преди две години Хеншо ми каза, че искал първокласен сейф, всъщност нещо като малка каса, която да се скрие в стоманения под на багажника на ягуара така, че откъм долната част на купето да не си личи нищо. Цяла седмица бачкахме като луди, макар че той го искаше за два дни. Наложи се да зарежем всичко останало — правилно му написах тая сметка, наистина! Особено след като даде на друг сервиз да му монтира ключалката за багажника. Без него никой не може да разбере къде е оная пущина!
— Човекът от търговската банка появявал ли се е след това? — попита Камерън.
— Не, той не, но колегите му идваха.
— Защо?
— Всеки път, когато прибирахме ягуара за ремонт, един от ония идваше да проверява поправките. Честно ви казвам, тая работа никак не ми харесваше, обиждаше ме също както и онова с ключалката на багажника. Аз се славя с добро име, хората ми имат безкрайно доверие.
— Онези хора оставали ли са при колата?
— Откъде да помня, обикновено си имах и друга работа.
— Благодаря ви, господин Нойс — рече Джефри Уотърс. — Помогнахте ни изключително много. Короната ще оцени сътрудничеството ви.
— Слава Богу!
Червеният ягуар стоеше паркиран в триместния гараж в задната част на къщата на Белгрейвия Скуеър. Роджър Брустър беше измъкнал огромната кутия с инструменти на баща си, а в работилницата беше открил и оксижен. Прайс държеше чертежите, които бяха взели от сервиза на Алфред Нойс, а Брустър младши отвори багажника на червения ягуар.
— Навремето седях на тезгяха и с часове гледах как татко човърка нещо по колите — разказваше Роджър. — Не знам дали е бил добър механик, или не, но обикновено се справяше доста добре с всичко, с което се захванеше, защото умееше да се концентрира… Готово — оповести той, като отпра постелката на багажника и откри металния под, след което взе оксижена и си сложи предпазните очила. — Бихте ли очертали участъка с тебешир, господин Прайс?
— Сигурен ли си, че не искаш аз да го направя? — попита Камерън. Той държеше кутия с бял тебешир и чертежите от сервиза в Сейнт Олбънс.
— Не, по две причини — отвърна синът. — Ако тук открием нещо, бих искал лично да пипна тоя негодник, а как по-добре да го сторя, освен с инструментите на баща ми?
Роджър Брустър се залови за работа, синкавобелият пламък постепенно стопяваше стоманата на багажника, очертавайки идеален правоъгълник. Когато свърши, той поля участъка със студена вода; водата изцвъртя и покри с пара вътрешната част на вдигнатия капак на багажника. След това юношата взе чук и изчука изрязаното парче по края така, че то изчезна в тъмната дупка отдолу. Роджър взе клещи от сандъчето с инструменти, бръкна вътре, извади металното парче от дупката и го пусна на пода. Отвътре се видя малка здрава каса със зацапана шайба в центъра. Прайс отново се зае да изучава чертежите от сервиза в Сейнт Олбънс, разчитайки нещо, което на Джералд Хеншо никога не му беше идвало наум да заподозре: поредицата от цифри за ключалката, описани от манчестърската компания за сейфове и каси.