Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Дом си отдъхна. И без това майка му бе неспособна да изпитва такава омраза към когото и да било, камо ли към Ан.
— Трябва да е имало и някой друг — рязко каза той. Уили го погледна право в очите.
— Да, сър. Имало е. Трима от ратаите са го видели.
Дом настръхна.
— Говори, човече.
— Милорд, Патрик също е идвал в конюшнята онази сутрин.
21
Ан беше изтощена до смърт. Изтормозена от мисълта, че някой й желае злото, и от вероломството на Дом, през първата си нощ в Ръдърфорд Хаус тя почти не бе успяла да заспи. Всяко изскърцване на притихналата къща, всеки стон на вятъра, всяко прошумоляване на дърветата навън я стряскаха и я изпълваха с усещането, че някой я дебне, бил той призрак или човек. Сънищата й бяха не по-малко тревожни — пълни е хора, които не познаваше, хора с груби, зли лица, изкривени от маниакална злоба. Един от тези хора, които й се надсмиваха и я преследваха, беше Дом.
Бел, естествено, още не се бе върнала, защото беше заминала за Уейвърли Хол едва снощи. Лично икономът Колдуел бе донесъл на Ан обичайната сутрешна чаша горещ шоколад и новия вестник. Временно за нея се грижеше една от камериерките на Ръдърфорд Хаус, която в този момент приготвяше роклята й. Ан все още лежеше в леглото и бавно пиеше шоколада си, потънала в мрачно униние. Въпреки че бе решила още тази сутрин да потърси адвокат, който да представлява интересите й, нямаше никакъв ентусиазъм — нито за това, нито за каквото и да било друго.
Тя чу, че вратата на стаята й се отваря.
— Здравей, Ан — стресна я гласът на Дом.
Чашата се изплъзна от ръцете й и се разля върху белия лепен чаршаф.
— Дом!
Той не се усмихваше. Гледаше я. Гледаше я така, сякаш искаше да прочете — и да разбере — всичко, което ставаше в душата й.
Сърцето заблъска в гърдите й като в стена. Стена от болка, гняв и отчаяние.
— Какво правиш тук?
— Очевидно съм прекосил половин Англия, за да те намеря — Тонът му не беше подигравателен. А дяволски сериозен. — Искам да говоря е теб.
В този момент Ан осъзна, че се намира в много неизгодно положение. Все още беше в леглото, при това почти гола. Поруменяла, тя се измъкна изпод завивката и, без да обръща внимание на втренчения поглед на Дом, надяна раздърпания халат, който й бе приготвила Бел, преди да отпътува за Уейвърли. Завърза здраво колана му и едва тогава се обърна с лице към Дом.
— Махай се.
Той не й обърна никакво внимание. Вместо това се обърна към камериерката, което стоеше със зяпнала уста.
— Свободна си.
Момичето тутакси тръгна към вратата.
— Спри! — заповяда й Ан. Пълничката камериерка се закове на място. Лицето й бе пребледняло. — Не съм те освободила Лизи. — Тонът й се смекчи. — Имам нужда от помощта ти, за да се облека. — Тя хвърли убийствен поглед към Дом. — Махай се!
На красивото му лице трепна сурова усмивка.
— Не и преди да поговорим… и да изясним нещата помежду си. — Той погледна към Лизи. — Излез. Веднага! Ако искаш да за пазиш работата си в Ръдърфорд Хаус.
Камериерката изхвърча от стаята.
— Това беше напълно излишно — извика Ан.
— Каквото и да съм направил в миналото, каквото и да правя в настоящето, никога не отменяй моите нареждания, Ан.
Тя знаеше, че е най-добре да не спори, въпреки че кръвта във вените й кипеше от гняв.
— Нямам желание да разговарям с теб, Дом. Нито сега, нито когато и да било. Така че още веднъж те моля: върви си.
В отговор Дом скръсти ръце и крака и се облегна удобно на рамката на вратата.
— Нещо се случи между нас в Шотландия, Ан. Не можеш се отървеш от него — и от мен — толкова лесно, колкото аз се отървах от Лизи.
Ан загуби контрол.
— Бъди проклет! — изкрещя тя, размахвайки юмрук. — Шотландия беше една лъжа! Една огромна, ужасна лъжа! Ти ме използва, негоднико. Използва ме… жестоко, безскрупулно… Душата ти е точно толкова черна, колкото се говори. Да ме накараш да те обикна отново… — Не можеше да продължи. Думите заседнаха в гърлото й, задавиха я.
Дом се спусна към нея с угрижено изражение. Ан осъзна, че се е разплакала… и че той възнамерява да я прегърне, да я утеши. Ужасена, тя избяга в далечния ъгъл на стаята.
— Не ме докосвай! Жалко, безсърдечно копеле! — Това бе най-тежката обида, която можеше да измисли.
Той трепна. Лицето му пребледня.
— Не заслужавам да ме ругаеш, Ан. Дойдох тук, за да ти обясня всичко.
— Не — поклати глава Ан. — Не желая твоите обяснения. Нищо от това, което искаш да ми кажеш, не ме интересува. Наслушала съм се на лъжите ти. — Тя изтри очите си с юмрук, но сълзите й не спираха да извират. — Мразя те. — Лъжеше и го знаеше. — Господи, мразя те!