Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
количества.
Отровни ябълки. Като в приказката за Снежанка…
— О.? Там ли си?
— Да.
— Да отида ли отново до пазарите, за да разбера кога…
— Не, не сега. Ще ти кажа какво трябва да направиш.
Като излезе от кабинета на Рот, Бела се тресеше от гняв. Нито кралят, нито Тор се опитаха да я спрат или да я разубедят. Което доказваше, че са
необикновено интелигентни.
Тя зашляпа боса по коридора към стаята на Зейдист и след като
затвори вратата, се спусна към телефона така, сякаш той бе оръжие. Набра
номера на мобилния телефон на брат си.
Ривендж вдигна и изръмжа:
— Кой си ти и откъде имаш този номер?
— Не се осмелявай да ми причиниш това.
Настъпи дълго мълчание. После:
— Бела… Аз… Изчакай секунда — чу се прошумоляване в
слушалката, после той отсече: — За него ще е по-добре да дойде тук
веднага. Ясно ли е? Няма да му хареса, ако се наложи аз да го търся —Ривендж прочисти гърлото си и заговори с по-мек тон: — Къде си, Бела?
Позволи ми да дойда да те взема. Или помоли някой от воините да те
заведе до къщата ни. Аз ще те посрещна там.
— Мислиш ли, че въобще ще се доближа до теб сега?
— Тази е по-добрата алтернатива — каза той, суров и непреклонен.
— А каква е другата?
— Братята да бъдат принудени да те върнат на мен.
— Защо постъпваш…
— Защо постъпвам така? — гласът му сега бе дълбокият бас, с който
тя бе свикнала. — Имаш ли представа какво чувствах през последните
шест седмици? Да знам, че си в ръцете на онези проклети същества? Да
знам, че заради мен сестра ми… дъщерята на майка ми… е на онова
място?
— Вината не бе твоя…
— Трябваше да си си у дома!
Както винаги, силната ярост на Рив я разтърси и трябваше да си
признае, че винаги се е страхувала малко от брат си, макар този страх да
бе нещо като първичен инстинкт.
Чу го да си поема дълбоко дъх. И още веднъж. После в думите му се
прокрадна странно отчаяние.
— Господи, Бела… Просто си ела у дома. Двамата с мамен имаме
нужда от теб. Липсваш ни. Ние… Трябва да те видя, за да съм сигурен, че
си добре.
О, да… Ето я другата негова страна — онази, която тя обичаше.
Нейният защитник. Главата на семейството. Грубият и рязък мъж, чието
сърце бе изпълнено с нежност и винаги й даваше всичко, от което имаше
нужда.
Изкушението да се върне при него бе силно. Но после си представи
как е затворена в къщата, от която никога повече няма да й позволи да
излезе. Което той бе напълно способен да й причини.
— Ще оттеглиш ли молбата за изгнание?
— Ще говорим по този въпрос, когато отново спиш в собственото си
легло.
Бела стисна силно слушалката.
— Това означава «не», нали? — настъпи пауза. — Ало? Ривендж?
— Аз просто искам да си у дома.
— Да или не, Рив. Кажи ми сега.
— Мама няма да може да преживее отново нещо подобно.
— А мислиш ли, че аз ще мога? — сряза го тя. — Извини ме, но не
мамен бе тази, върху чийто корем бе издълбано името на лесъра!
Изруга в мига, в който думите излязоха от устата й. Да, тази малка
подробност наистина щеше да го накара да размисли. «Добре се справяш, няма що»
— Ривендж…
Гласът му бе леденостуден.
— Искам да се върнеш у дома.
— Досега бях държана в плен и няма доброволно да вляза в нов
затвор.
— И какво ще направиш?
— Ако продължаваш така да ме притискаш, ще разбереш.
Без да се сбогува, сложи край на разговора и тресна безжичния
телефон върху нощното шкафче. «Да върви по дяволите!»
Някакъв импулс я накара отново да грабне телефона и да се обърне
рязко, за да го запрати в отсрещната стена.
— Зейдист? — успя да задържи движението и притисна апарата към
гърдите си.
Бе застанал мълчаливо до вратата, само по спортни шорти и гол до
кръста… И, по някаква абсурдна причина забеляза, че и той е бос.
— Хвърли го, ако искаш — каза.
— Не. Аз… О, не — обърна се и остави телефона върху стойката, но й
трябваха цели два опита, докато се справи.
Преди да се обърне отново с лице към Зейдист, си го представи
наведен над онзи лесър. Отново го видя как го пребива до смърт… Но
после си спомни как й бе донесъл някои вещи от дома й… как я бе завел
там… И как й бе позволил да се нахрани от вената му, макар и да бе
ужасен от нахлуването в личното му пространство. Обърна се към него, оплетена в мрежата му, уловена между нежността и жестокостта му. Той
наруши мълчанието.
— Не искам да избягаш необмислено и прибързано в нощта поради
онова, което е намислил брат ти. И не ми казвай, че не се канеше да