Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Най-готиният ерген в столицата не може да си намери мацка?
— Не съм във форма. Смятам обаче да отида на сватбата на Ребека, та ми трябва някоя кукличка, която да им събере очите.
— Страхотна идея, няма що! — засмя се Джона и бръкна в едно от чекмеджетата на бюрото си. Беше напълно в негов стил да води картотека с данни на жени. Той порови малко, докато намери каквото търсеше, и хвърли на бюрото сгъната изрезка от вестник. Беше реклама на бельо за голям универсален магазин. Зашеметяващата млада богиня на снимката беше практически гола от кръста надолу, като едва прикриваше гърдите си със скръстени отпред ръце. Клей ясно си спомни, че бе забелязал тази реклама още когато излезе преди четири месеца.
— Познаваш ли я?
— Разбира се, че я познавам. Да не мислиш, че си събирам реклами на бельо просто така, за тръпка?
— Не бих се учудил.
— Казва се Ридли. Поне това е името, с което се представя.
— Тук ли живее? — запита Клей, докато поглъщаше с поглед неземната красавица на черно-бялата снимка.
— Да, но е с южняшка кръв.
— Аха, да не е от Тексас?
— По-скоро от Грузия, от бившия Съветски съюз. Пристигнала в Щатите по програма за студентски обмен и забравила да си тръгне.
— Изглежда на осемнайсет.
— А е на двайсет и пет-шест.
— Колко е висока?
— Около метър и седемдесет и пет.
— Само краката й са поне метър и петдесет.
— Какво, оплакваш ли се?
Клей хвърли изрезката на бюрото, като си даваше вид, че не му пука.
— Някакви скрити недостатъци?
— Да. Говори се, че била с двойна резба.
— Какво?
— Че си падала по мъже и по жени.
— Ах, недей!
— Няма доказателства, но много модели са така. Може и да е само слух.
— Ти си я чукал!
— Не съм. Имаме общи познати. Но съм я включил в списъка, само чакам потвърждение. Пробвай се, пък ако не ти хареса, ще ти намерим друга.
— Ще й се обадиш ли?
— Разбира се, нямаш проблем. Особено сега, след като си Кралят на исковете, най-търсеният ерген в столицата. Дали в Грузия знаят какво е това групов иск?
— Надявам се, че не, за тяхно добро. Просто й се обади.
Срещнаха се за вечеря в най-модния ресторант на сезона — японско заведение, където се събираха преуспелите млади хора на Вашингтон. На живо Ридли изглеждаше дори по-добре, отколкото на снимка. Още докато ги водеха към една от централните маси, запазени за специални гости, разговорите замряха, проточиха се шии, всички погледи се приковаха в нея. Около тях пърхаха келнери. Английският й беше перфектен, с очарователен лек акцент, достатъчно екзотичен, за да звучи още по-секси, ако това изобщо беше възможно.
Дори и облечена в дрипи от битпазара, Ридли би изглеждала фантастично. При нея проблемът беше не как да се облече по-добре, за да изглежда съвършено, а — обратното — как да подбере дрехите си така, че да не отвличат вниманието от разкошната руса коса, светлосините очи, високите скули и всичките й останали прелести.
Пълното й име беше Ридал Петашнакол, което тя произнесе два пъти буква по буква, преди Клей да го запомни. За щастие моделите, както и големите футболисти прекрасно се оправяха и само с едно име, така че за него тя беше просто Ридли. Не пиеше алкохол и си поръча сок от боровинки. Клей се надяваше, че няма да поиска чиния сурови моркови за вечеря.
Тя беше красива, а той богат и понеже не бе редно да обсъждат нито едното, нито другото, няколко минути се лутаха, докато намерят безопасна тема. Тя му обясни, че е грузинка, а не рускиня и че пет пари не дава за политика, тероризъм и футбол. Умирала за филми. Гледала всичко наред и всеки нов филм й харесвал. Дори разни ужасни боклуци, които никой друг не искал да гледа. Клей започна да се измъчва от съмнения.
Какво пък, тя е само една куха мацка, каза си той. Вечерят, после отиват на сватбата на Ребека и толкова.
Ридли говореше пет езика, но всичките бяха източноевропейски, така че не вършеха голяма работа в сегашния й динамичен живот. За негово голямо облекчение тя си поръча ордьовър, основно ястие и десерт. Разговорът не вървеше гладко, но и двамата полагаха усилия да не мълчат. Та те нямаха абсолютно нищо общо помежду си! Адвокатските му навици го подтикваха да я разпитва за всичко: истинско име, възраст, кръвна група, професия на родителите, гражданско състояние, полова ориентация — вярно ли е това, дето се разправя, че била с двойна резба? Но той успя да се овладее навреме и да не си навира носа където не трябва. Един-два пъти я подпита това-онова, не получи отговор и отново се върнаха на филмите. Тя познаваше всички двайсетгодишни второразредни актьори и знаеше кой с кого ходи в момента — влудяващо отегчителни подробности, но все пак по-интересни от хвалбите на някакви алчни адвокати за последните им спечелени дела или групови искове.