Том 6 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Том 6 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
ЙОРК
Тя брани дело праведно и честно
и нека му помогне срещу теб!
КЛИФОРД
Душа и тяло хвърлям във играта!
ЙОРК
Голям залог! Готви се, да те видя!
Сражават се. Клифорд пада.
КЛИФОРД
La fin couronne les oeuvres128!
Умира.
ЙОРК
Тук долу ти смири се най-подир,
дано и горе Бог даде ти мир!
Излиза.
Влиза Клифорд Младши.
КЛИФОРД МЛАДШИ
Позор и ужас! Всичко е във бягство!
Уплахата поражда безпорядък,
а той вреди ни, вместо да помага!
Война, ти, дъще адска, със която
си служат небесата, щом са гневни,
хвърли във замразените сърца
на нашите войници дух за мъст!
Стори така, че бягството да спре!
Тоз, който по природа е войник,
не мисли за живота си, а който
за себе си загрижен е, той храброст
показва само от немай-къде!…
Вижда трупа на баща си.
О, нека свърши този грозен свят
и второто пришествие да слее
във пламъци земята и небето!
Всеобщата тръба да протръби
и заглуши дребнавата ни глъчка!
Нима ти беше писано, о, татко,
във мир преминал младото си време,
да стигнеш здрав до сребърната старост
и в дните, отредени на човека
за мир и почит, да загинеш тъй
във кървав бой! Пред тази страшна гледка
сърцето ми превръща се на камък
и каменно, дорде съм жив, ще бъде!
За старците пощада няма Йорк
и аз децата им не ще пожаля,
девичите сълзи за мен ще бъдат,
каквото е росата за пожара,
а хубостта, размекваща тирана,
ще влива само масло в моя гняв!
От днес ще бъда чужд на всяка милост,
дете щом зърна от дома на Йорк,
на късчета ще го накълцам, както
Медея стори с младия Абсирт129,
ще се прославя само със жестокост!…
О, нова съсипия от древен дом,
ела на моя гръб! Тъй както нявга
Еней е носил стария Анхиз130,
аз теб ще нося. Само че Еней
е носел живо бреме, поносимо
пред тази скръб, която нося аз!
Излиза, отнасяйки трупа, на баща си.
Влизат, сражавайки се, Съмърсет и Ричард.
Съмърсет пада мъртъв.
РИЧАРД
Лежи сега! Прострян пред тази кръчма
със фирма „При Сент Олбанския замък“,
със свойта смърт прослави Съмърсет
гадателя! Сърце, недей омеква:
поповете врага си да прощават,
князете със стомана го гощават!
Излиза.
Схватки. Влизат Кралят, Кралицата и други.
КРАЛИЦАТА
Насам, кралю! Да бягаме! По-бързо!
КРАЛЯТ
Не ще надбягаме небето, мила!
КРАЛИЦАТА
Но що за мъж сте вие? Сега всичко —
благоразумие, упорство, смелост —
налага да спасим, каквото можем,
а можем да го сторим само с бягство!
Далечен шум на битка.
Пленят ли ви, загубено е всичко,
спасим ли се — което е възможно,
ако не бъдете така безволев, —
ще стигнем Лондон, гдето ни обичат
и гдето ще е лесно да затъкнем
тоз пробив във съдбата ни! Елате!
Влиза отново Клифорд Младши.
КЛИФОРД МЛАДШИ
Ако не виждах страшната опасност,
към небесата бих изрекъл хула,
преди да кажа: „Бягайте, кралю!“
Но трябва. Пораженческият дух
обхванал е войската ни. По-бързо!
И ний, и вий да видим ще сме живи
нещастни тях, а себе си щастливи!
По-бързо, сър!
Излизат.
Трета сцена
Другаде на полето край Сент Олбанз.
Шум на битка. Отбой.
Влизат — с барабанен бой и знамена — Йорк, Ричард, Уорик и Войници.
ЙОРК
128
„La fin couronne les oeuvres.“ (фр.) — краят увенчава делата.
129
„… Медея стори с младия Абсирт…“ (мит.) — в легендата за аргонавтите дъщерята на колхидския цар отплавала с похитителя на Златното руно Язон. Когато видяла, че корабът на баща й ще ги застигне, тя разкъсала малкия си брат Абсирт, който я придружавал, и разхвърляла частите му в морето. Бащата спрял кораба си, за да ги събере, и бегълци успели да се измъкнат от преследването.
130
„… Еней е носил стария Анхиз…“ — в „Енеидата“ на Вергилий се разказва, че троянският герой Еней изнесъл на гръб стария си баща Анхиз от горящата Троя.