Том 6 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Том 6 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
не те познавам, как ще те предам?
Не ти ли стига туй, че си се вмъкнал
във чуждата градина, за да грабиш
като крадец плода на моя труд,
та още ме заплашваш с груби думи?
КЕЙД
Заплашвам ли? Кълна се в най-добрата кръв, която е била проливана някога, не само те заплашвам, но и те предизвиквам в лицето! Погледни ме само: не съм слагал в устата си храна от пет дена, но ела ми насам с петимата си ратаи, и да не ям и зеленчук цял живот, ако не ви закова за земята един след друг като гвоздеи в порта!
АЙДЪН
Дорде е жива Англия, тук никой
не ще твърди, че Александър Айдън,
ескуайр122 от графство Кент, е влизал нявга
във бой с противник, изтощен от глад.
Опитай се да ме уплашиш с поглед.
Сравни снагите ни! По-слаб си, виждаш.
Ръката ти е колкото тоз пръст,
кракът ти като сламка е пред моя
и таз едничка моя жила, гледай,
е силна като цялото ти тяло.
Десницата си само ако вдигна,
и гробът ти е вече изкопан.
Но тъй като словата са слова,
останалото тоя меч ще каже!
КЕЙД
Ей Богу, не съм чувал досега за такъв боец! Меч мой, ако заспиш в ножницата си, преди да си накълцал като говеждо филе тоя селяндур, ще моля Бога да те претопят на обущарски кабари!
Сражават се. Кейд пада.
Убит съм! Гладът ме уби, не друго! Ако бяха дошли десет хиляди дяволи и някой да ми беше дал само десетте пропуснати яденета, щях да им изляза насреща! Съхни, градино, и стани гробище за всички, които обитават тоя дом, защото непобедената душа на Кейд напуска земята!
АЙДЪН
Нима убил съм Кейд, тоз изверг страшен?
Меч мой, за твоя подвиг ще те тача,
дорде съм жив, а след като умра,
над гроба ми ще бъдеш окачен!
С кръвта ще те оставя. Тя за тебе
ще е наметка на херолд, която
със своята украса прогласява
добитата от рицаря му слава!
КЕЙД
Сбогом, Айдън! Гордей се с победата си! Кажи на Кент, че е загубил най-добрия си мъж и съветвай всички да бъдат страхливци, защото аз, който не съм се боял от никого, бях надвит от своя глад, а не от чужда храброст.
Умира.
АЙДЪН
Небето вижда, че това лъжа е.
Умри, проклятие за свойта майка!
Да можех, както вмъкнах меч в плътта ти,
да вмъкна в преизподнята духа ти!
Сега ще те дотътря за петите
до първото бунище и на него
ще отсека главата ти, която
тържествено ще отнеса на краля,
оставил твоя труп обезглавен
на гарваните, лакоми за тлен!
Излиза.
Пето действие
Първа сцена
Поле между Дартфорд и Блакхийт.
Влиза с барабанен бой и знамена Йорк, следван от Ирландски войници.
ЙОРК
И ето, Йорк се връща от Ирландско,
за да поиска своите права
и да свали английската корона
от слабосилната глава на Хенри.
Камбани, бийте, лумвайте огньове,
за среща на законния монарх!
O, sancta majestas123, кой мило-драго
за теб не ще даде? Глава да скланя
тоз, който не умее да командва!
Ръката ми създадена е само
за да докосва злато, но не мога
да претворявам в дело своите думи,
додето нямам жезъл или меч
да им прибавят тежест. И кълна се,
аз тоя жезъл кралски ще го имам,
и то с французки лилии124 окичен!
Влиза Бъкингам.
Ха, Бъкингам! Дошъл е да ме спира.
От краля сигурно… Ще се преструвам.
БЪКИНГАМ
Добре дошъл, ако с добро дошъл си,
мой драги Йорк!
ЙОРК
Благодаря ти, Хъмфри.
Изпраща ли те някой или идеш
по своя воля?
БЪКИНГАМ
Пратен съм от Хенри,
могъщия ни крал, за да узная
какъв е този поход в мирно време
и как посмял е поданикът негов,
престъпвайки васалската си клетва,
войници своеволно да набира
122
Ескуайр — това е най-ниската благородническа титла в Англия.
123
„O, sancta majestas!“ (лат.) — О, свято величие! — цитат от Овидий.
124
„… французки лилии…“ — от 1420 г. гербът на английските крале включвал и френските лилии.