Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
На домашния телефон нямаше много записани обаждания. В днешно време всеки те търси на мобилния — освен онези, които наистина искат да се чуят с теб. Асад? Обади се на Джон.
После започнах доклада си за инцидента.
„Двамата със специален агент Мейфийлд обичаме скоковете с парашут и членуваме в парашутистки клуб, чийто президент е един лайнар на име Крейг Хоузър, който иска да чука специален агент Мейфийлд…“
Да опитаме отначало.
„През май планината Катскил може да бъде невероятно красива, с бели гълъби, реещи се в лазурното небе…“
Както и да е, докладът нещо не вървеше, така че погледах новините, в които се съобщи за нахлуването с взлом в Дъгластън, Куинс, и за трагичното убийство на тричленно американско семейство от арабски произход. Репортерът спомена, че мъжът е бивш градски полицай, но не добави, че работи за Антитерористичната спецчаст — това „спец“ можеше да накара хората да се замислят. Всъщност журналистът каза:
— Властите разследват версия за убийство от омраза.
Точно така си беше. Но не от онзи вид, който се предполага. Все пак добро попадение.
Нямаше съобщение за злополуката с Кейт, нямаше и да има. Не се спомена нито дума и за убития таксиметров шофьор на Мъри Стрийт, нито пък за застреляния дебеланко Чарлз Тейлър в лимузината му при гара Дъгластън. Федералните се бяха погрижили за това.
Легнах си сам, което не ми харесва — и за пръв път от много време спах с оръжието си.
И ето че сега бях във фоайето на жилищния си блок, нагъвах геврек с масло, отпивах кафе и чаках да ме откарат до вертолетната площадка.
Пред блока спря патрулна кола и двамата с детектив Рамос излязохме. Зад волана седеше униформен полицай, който се представи като Кен Джаксън. Друг, на име Ед Рейгън, ми отвори задната врата, за да се кача. Настаних се, полицай Рейгън седна до шофьора и потеглихме.
Стигнахме до вертолетната площадка на Източна 34-та на Ист Ривър за петнайсет минути. Благодарих на Ед и Кен и понечих да сляза от колата, но Кен ми съобщи, че трябва да остана вътре. Бях охранявана персона и тъй като самият аз съм бил охрана преди време, си спомних неколцина задници предимно политици, които правеха работата ми трудна, проявих разбиране и останах вътре, докато полицай Рейгън излезе и заеме позиция до колата.
Иначе казано, полицията вземаше мерки срещу евентуален снайперист, докато Асад Халил си мислеше да ми резне главата.
Оцветеният в синьо и бяло хеликоптер на НЙПУ вече беше на площадката — „Бел 412“, използван предимно за спасителни операции на море и екипиран като линейка.
Болницата „Белвю“, където щяха да откарат Кейт, също се намираше при реката, на няколко преки южно от вертолетната площадка. Белвю поемаше „чувствителните“ случаи — болни или ранени затворници, както и ранени свидетели и жертви, за които се смяташе, че са изложени на допълнителен риск. Като Кейт.
Джаксън получи съобщение, полицай Рейгън отвори вратата ми и ме съпроводи до чакащия хеликоптер. Благодарих му, качих се в кабината и се огледах.
Както вече казах, това бе напълно оборудвана линейка и спасителна машина, така че беше пълна с всевъзможно спасително и медицинско оборудване, в това число застопорена носилка на колела, която изглеждаше удобна, но не чак колкото моя „Ла-З-Бой“.
Двигателят се включи и в кабината стана доста шумно.
Освен пилота и втория пилот, които бяха от НЙПУ, в хеликоптера имаше и човек от специалните части, въоръжен с автомат М–5. Нима щяхме да правим въздушен десант? Онзи от специалните части ми махна за поздрав и затвори вратата, от което вътре стана малко по-тихо.
Забелязах, че на борда си имаме и дама — със син шлифер и бели панталони. Протегна ми ръка и се представи, като се мъчеше да надвика рева на двигателя:
— Хедър. Спешна помощ.
Здрависахме се и аз отговорих:
— Джон. Картечар.
Тя се усмихна.
Изглеждаше приятна дама, може би на петдесет или шейсет — а може и по-млада, може би на двайсет и пет, с дълга огненочервена коса, зашеметяващи сини очи и лице на скандинавска богиня.
— Е, значи отиваме да вземем жена ви? — попита тя.
— Кого?
— Жена ви.
— О… да. — „Вярно бе, женен съм“.
Заех мястото срещу нейното, хеликоптерът се издигна над площадката и се плъзна странично над реката. Продължихме издигането си, докато летяхме на север, следвайки Ист Ривър.