Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— Добре. Жив или мъртъв. Как да се свързвам с теб?
Дадох му номера на предплатения телефон.
— Информацията ми трябва в рамките на двайсет и чет ри часа. Или по-малко.
— Ако затвориш този телефон, може и да се захвана за работа.
— Много поздрави на Мо.
— Моля се за Кейт.
„А за мен няма ли да се помолиш, Дик?“
— Благодаря.
Затворих и си допих питието.
Шансовете Дик Карнс да открие Борис бяха около петдесет на петдесет. Вероятността Борис да е все още жив беше по-малка. Но ако Дик успееше да го намери жив, двамата с Борис можехме да поговорим как да решим общия си проблем.
Алкохолът малко ми завъртя главата, а и не бях спал много в последно време, така че се излегнах в креслото, затворих очи и се прозях.
Видях размазана картина как държа Халил, докато Борис дялка черепа му с ледокоп… после Борис държеше Халил, докато му демонстрирах хирургическа интервенция в югуларната вена… и по ръцете ми се стичаше адски много кръв…
32
В каньоните на остров Манхатън утрото е малко тъмно, но беше ясно, че предстои още един хубав майски ден — идеално време за полети.
Във фоайето имаше нов човек от „Специални операции“ — Детектив Лу Рамос, който беше предпочел да се прави на „Доставчик на гевреци“ — добър избор за шест и половина сутринта. Още по-доброто бе, че имаше истински гевреци в голяма торба, както и кафе за мен.
Трябваше да остана във фоайето до пристигането на колата, така че си побъбрих с детектив Рамос, който като че ли изпитваше страхопочитание към моя милост по някаква причина. Бог знае какво му бяха надрънкали на Федерал Плаза 26. Рамос, ще охраняваш легендарния детектив Джон Кори от отдел „Убийства“ на НЙПУ, пенсиониран с три куршума в тялото, който сега върши неоценима и опасна работа за нас в борбата със „световния тероризъм“.
— Ако нещо се случи с вас, докато съм на смяна, аз съм В-Ъ-Н — сподели детектив Рамос.
— А как мислиш, че ще съм аз? Т-Р-У-П.
Както и да е, харесваше ми да се отнасят към мен като с ВИП персона, макар да не си падах по причината за това отношение.
Отпих от кафето и се замислих за предишния следобед. Бях разопаковал багажите, прерових за бръмбари, но не открих нищо подозрително. Може би трябваше да спра да си въобразявам, че Асад Халил е чак толкова умен — или че колегите ми са така коварни. Параноята е хубаво нещо, ама отнема страшно много време. От друга страна, най-щастлив се чувствам, когато ме хване параноя. Така де, мисълта, че враговете и приятелите се опитват да се доберат до теб, е изключително възбуждаща.
Вчера следобед доставиха и нещата от техническия отдел и сега бях надянал жиците и проследяващото устройство, за да демонстрирам готовността си да съдействам и способността си да следвам инструкции.
Освен това носех бронежилетка под ризата, която бе ушита така, че да изглежда добре върху бронираното ми бельо. Бях избрал и спортно сако, също скроено според бронежилетката и с допълнително място за пистолета в кобура на колана. Не съм суетен, но е важно да изглеждаш добре, когато си с оръжие и броня — току-виж твоя снимка попадне във вестниците.
Бях посветил остатъка от следобеда на четене на досието на Халил. Нямаше много неща, които да не можех да си спомня, но преглеждането на всичките ни бележки — моите, на Кейт, на Джордж Фостър и на Гейб — и записките ни за издирването на неуловимия либийски задник из цял свят ме накара да осъзная колко усилия бяхме положили през тези три години и как кучият син беше успял да изчезне вдън земя. Изобщо не бях виждал подобно нещо през годините ми във ФАТС. Обикновено някой вижда някого, получаваме вест от информатор, който се оглежда за награда, или постъпват сведения от разпити на затворници или от прехванати комуникации между терористични групи или страни, които подкрепят терористи. Но за тези три години не бяхме попаднали на нито една следа. Сякаш Асад Халил беше изпаднал от планетата или никога не бе съществувал.
Не знаех къде се е спотайвал през това време и с какво се е занимавал, но знаех, че сега е тук, знаех какво е направил и какво си мисли, че ще направи. Така че бях сигурен, че това ще е последната ми възможност да го убия.
Към шест вечерта се бях обадил в болницата да се поинтересувам за Кейт (почиваше), после прекарах известно време пред компютъра, прегледах личната си поща и съобщих на някои приятели и роднини за дребния инцидент с Кейт, че ще заминем за няколко седмици и няма да можем да си проверяваме имейлите.