Тайната на остров Пайн

От прозореца до шофьора започна стрелба. Един от телохранителите се беше надвесил навън и стреляше с голям пистолет. Линк успя да извие едрото си тяло и пусна един откос по колата. Куршумите от каучук, макар и подсилени, бяха безполезни срещу линкълна, но психологическото въздействие на атака с автоматично оръжие беше налице: шофьорът рязко спря и завъртя волана, а лимузината се плъзна и закачи няколко паркирали автомобила. Това предизвика верижна реакция от вой на аларми и примигващи светлини.

Линк остави автомата и измъкна беретата от кобура си. Ако колата беше бронирана, пистолетът нямаше да свърши повече работа от гумените куршуми, но пак беше по-добре от нищо.

— Да им пуснем още малко дим? — попита Мърф.

Улицата беше твърде широка, затова Хуан не отговори и продължи да кара, без да изпуска от поглед огледалата. Когато линкълнът отново поде гонитбата, към него се беше присъединила и патрулката. Сигурно имаше още най-малко дузина, които обикаляха улиците в елегантния квартал Риколета. Трябваше да се отърват от тази кола и да намерят друга.

Отляво видяха строителна площадка. Улицата беше разпрана от големи жълти багери, а лицевата страна на сграда с колони беше осеяна с паяжината на строително скеле. Хуан се вгледа по-внимателно и видя голяма порта от ковано желязо. Предположи, че зад нея има парк и пое натам, изстисквайки от малкия четирицилиндров двигател всичко, на което беше способен.

Колата леко пребоксува върху калната земя, но не изгуби сцепление и Хуан я насочи към портата.

— Дръжте се!

Прелетяха под скелето, изкачиха едно ниско стъпало и се блъснаха в железните крила. Кабрило беше очаквал силен сблъсък, но вратите се оказаха само опрени на рамката. Веригата, която ги държеше, остана на място, но двете половини от ковано желязо се стовариха на земята и мицубишито профуча по тях.

Ударът в портата дори не задейства въздушните възглавници.

Хуан веднага разбра грешката си. Това не беше парк, но му трябваха няколко секунди, за да разбере какво е. В спретнати редици бяха подредени малки натруфени постройки с колони, бронзови статуи, остри покриви и всякаква религиозна иконография.

Това не беше парк, а гробище.

След националното гробище „Арлингтън“ във Вашингтон и „Пер Лашез“ в Париж гробището на квартал Риколета беше третото най-прочуто в света. Всички по-известни и богати обитатели на града, включително Ева Перон, бяха погребани в богато украсените гробници. Гробището се бе превърнало в туристическа атракция.

Освен това беше прекалено тясно за коли, затова от четирите му страни се простираше ограда.

Бяха попаднали в задънена улица.