Портата на дявола

– Сиера Леоне – повтори Кърт. Тази държава се споменаваше вече за втори път.

Бринкс кимна:

– Колкото и странно да звучи, всички следи водят към тази страна. Знаем, че свърхпроводниковият материал е бил прехвърлен във Фрийтаун, но досега смятахме, че е работа на група наемници, които са се представяли за докери. Вашият приятел Андрас е бил сред тях.

На Кърт не му хареса да споменават Андрас като негов приятел, дори и на шега. А и в това изявление имаше нещо странно.

– Сиера Леоне е една от най-бедните страни в света. Жителите ѝ едва свързват двата края, а вие твърдите, че имат необходимите средства да създадат ускорител на частици с помощта на високотехнологични свръхпроводници?

– Трупът на този мъж доказва връзката – каза Бринкс, но не изглеждаше особено щастлив, че му задават въпроси. – Други разузнавателни данни също подсказват, че може да има връзка: например, странни военни мобилизации през последните години.

– Добре, какво ще правим тогава? – попита Кърт, неспособен да изтърпи повече увертюри.

Бринкс се вгледа в него.

– Като начало тази страна става обект на специално наблюдение. Досега не сме имали причина да ги следим изкъсо, но вече го правим.

– Какво друго?

– Ако щете вярвайте, но все още смятаме, че първоначалното ви предположение е правилно. Тези хора без съмнение са действали от подводница. Португалски водолази проучиха скалната кула и откриха скрити тунели, предназначени да насочват течението през турбини, насипи с батерии и мощни електромагнитни бобини. Всичко това е създадено, за да се симулира магнитна аномалия. Конструирането му е изисквало доста усилена употреба на подводни апарати.

Кърт се почувства донякъде реабилитиран, но пък грешката му все още си беше налице, и то скъпо заплатена.

– И? – попита той.

– Вие тримата ще бъдете зачислени към групата от флота, която ще има за задача да открие тази подводница – каза Бринкс. – Госпожа Траут ще работи със сонарния екип, за да се опитат да изолират сигнатурата, отпечатана на записите на сонара при атаката над техния „Групър”.

– А ние какво ще правим? – попита Кърт, вече започваше да се вбесява, защото това му приличаше на страшно губене на време.

– Заради опита ви в спасителните операции и конструирането на подводни апарати, вие двамата ще бъдете зачислени към екипите, които ще търсят подводницата.

Кърт не беше сигурен, че е чул правилно.

– Ще я търсим, така ли? – попита той. – Искате да кажете, че ще бродим из океана, ще слушаме хидрофоните и ще се надяваме да уловим нещо различно от това, което издават китовете?

Нито Бринкс, нито адмирал Франсуърт реагираха.

– Вие майтапите ли се? – продължи Кърт. – Това са четирийсет милиона квадратни мили океан. И то само в случай, че онези идиоти още плават наоколо в очакване да бъдат заловени. По-вероятно е да са се паркирали някъде и да работят по следващата стъпка от плана си.

– Нашите военноморски сили са най-добрите в света, господин Остин – отбеляза адмиралът.