Портата на дявола
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #9
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Портата на дявола». Краткое содержание книги:
– Знам това, адмирале, но колко от тях сте готов да отделите?
– Седем фрегати и двайсет самолета – каза той. – Ще използваме и системата за звуково наблюдение, както и други подобни станции в Южния Атлантически океан.
Това беше повече от очакваното, но все пак не съответстваше на нуждите. И освен ако Кърт не беше пропуснал нещо, те дори не знаеха какво точно търсят.
– Системата за звуково наблюдение регистрирала ли е нещо по време на инцидентите? – попита той.
– Не – призна адмиралът. – Нищо, освен звука от потъването на „Кинджара Мару” и експлозиите на торпедата при атаката над групъра.
– Значи всичко, с което разполагаме, е записът от „Матадор”? – попита Кърт.
– Имате ли по-добра идея, господин Остин? – не му остана длъжен Бринкс.
– Да – отвърна Кърт. – Ще проследя Андрас. И когато го открия, той ще ни отведе до онзи, за когото работи.
– ЦРУ го търси от години – отвърна пренебрежително Бринкс. – Той никога не остава достатъчно дълго на едно място, за да може да бъде засечен. Какво ви кара да мислите, че ще успеете там, където те са се провалили?
– Защото има някои камъни, които те не обичат да обръщат – каза Кърт дръзко. – А аз нямам такива скрупули.
Бринкс сви устни, изглеждаше ядосан. Обърна се към директора на НАМПД.
– Господин Пит, бихте ли направили нещо, моля?
Дърк се облегна на стола си, изглеждаше извънредно безразличен.
– Разбира се – каза той на Бринкс и се обърна към Кърт. – Сериозно ли предлагаш този план?
– Да, сър – отвърна Кърт. – Познавам човек, когото Андрас използваше като свръзка преди години. Вярвам, че все още е активен.
– Тогава защо си губиш времето с нас? Размърдай си задника! И то веднага!
Кърт се ухили и стана.
– Тъй вярно, сър!
– И вземи Джо със себе си – добави Пит, – ако има желание.
– Надявах се да го предложите – обади се Джо.
Бринкс стисна зъби и се наведе над масата към Дърк Пит.
– Едно обаждане и ще осуетя всичко това – каза той.
– Не, няма – отвърна Пит уверено. – Първо защото Кърт е прав. Ще е пълна загуба на ресурси, ако ги затворим в някой разрушител. И второ, така слагаме всички яйца в една кошница: във вашата кошница. А след като напоследък прекарах доста време във Вашингтон, смятам, че това няма да е много умно. Ако успеем, вие ще оберете овациите, а ако се провалим, ще обвините военните и НАМПД. Проста математика. Но вие забравяте един много важен факт, а той е, че не работя за вас, нито за тези хора тук. И проклет да съм, ако ви позволя да изложите страната или мореплавателната общност на риск заради вашите политически интереси.
Бринкс изглеждаше като матадор, намушкан от бик на корида. Дори адмирал Фарнсуърд като че ли изпитваше задоволство от този изход на ситуацията, защото без съмнение се бе чудил за какво са му притрябвали двама цивилни от НАМПД на борда на негов кораб.
Той се подсмихна и погледна към Гамей.
– Но все още можем да използваме вашите услуги, госпожо Траут. Нашите сонарни екипи са много дружелюбни.
– Ще направя всичко по силите си – отвърна тя. Кърт тръгна към вратата.
– Още нещо – обади се Дърк. Кърт погледна назад.
– Не се увличай, това е мисия, не отмъщение – напомни му Пит.
Кърт разбираше притесненията му. Усещаше конфликта в собствената си душа и без съмнение човек като Дърк Пит лесно можеше да го долови.
Кърт кимна, погледна към Бринкс и тръгна към вратата. Отвори я и налетя право на един от административните помощници в НАМПД – млада жена, която не познаваше добре.
– Добре ли сте? – попита я Кърт. Тя кимна и каза:
– Имам новини за госпожа Траут.
Кърт отвори вратата по-широко, за да я пусне в залата.
– Пол се събуди – обяви жената. – Пита за вас.
Фрийтаун, Сиера Леоне, 28 юни
Джема Гаранд стоеше изправен в командирска стойка в купола на стария руски танк. Неговата страна имаше едва четирийсет такива танка, а когато Джема пусна в ход своя план за национализация възнамеряваше да покаже военна мощ по възможно най-публичния начин.
Докато пехотните части, подкрепяни от хеликоптери и милиция, установяваха контрол над мините в неговата страна, Джема и двайсет от скъпоценните му танкове се носеха към центъра на града.
Те се движеха в дълга колона, обградени от влекачи, превозващи ракети, джипове и бронетранспортьори. Колоната се носеше към центъра на града, към оглушителните възгласи. Десетки хиляди цивилни бяха дошли тук заради обещанието на Джема за по-добра работа и по-високи надници след национализацията. Още хиляди бяха подтикнати да се съберат от двете страни на парадния маршрут чрез леко убеждаване от страна на службите за сигурност на Джема.