Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
„Спокойно!“ — рече Хаген. — • „Когато приближат,
преди да се усетят, • на шлема им върхът
от мечовете наши • ще бъде разломен.
Кримхилда нека види • кой как е подреден.“
От хуните юначни • един пък забеляза,
че варди се вратата, • и незабавно каза:
„Не можем да постигнем, • що беше наша цел.
Гусларя виждам как е • охраната поел.
Наложил на главата • е своя лъскав шлем,
в двубои як и читав • опазил се съвсем.
И ризницата също • проблясва като жар.
А редом бди и Хаген • над воин и господар.“
Назад поеха мигом. • Едва-що осъзна го,
призна на Хаген Фолкер: • „Не ми е никак драго,
та нека ги догоня • да мога да узная
от тяхната царица • за нас вестта каква е.“
„Не бива според мене“ — • съратникът му рече. —
„Наложат ли ви в схватка • да влезете вий с меча,
на помощ вам ще трябва • да ви се притека
дори рода си в гибел • с това да въвлека.
От тях, дорде се бием, • двамина-четирима
нахлуят ли в салона • на нашата дружина,
на рицарите спящи • ще натворят беди,
каквито никой нивга • не ще ни нам прости.“
„Но нека“ — рече Фолкер — • „поне да разберат,
че тук сме ги съзрели, • а не да отрекат
Кримхилдините воини, • щом питат ги дали
със замисли коварни • тъдява са били.“
И начаса извика: • „Къде, юнаци смели,
запътвате се нощем, • оръжията взели?
Подвластни на Кримхилда, • с другаря си и аз
да диря плячка тръгнал • бих в помощ вам тогаз!“
Ответ не чу и ярост • обхвана го сега.
„Пфу, жалки боязливци!“ — • витязът изруга. —
„В дълбок сън ли сте щели • вий нас да умъртвите?
Герой не бива жертва • да е на хитрините!“
Правдиво за провала • тозчас уведомена,
царицата от него • напълно бе сломена.
В омразата тогава • избра тя друг похват,
отнел подир живота • на рицар стар и млад.
Перейти на страницу: