Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
XXX епизод
Как Хаген и Фолкер стоят на стража
Смрачаваше се вънка, • отминал бе денят,
та питаха се где ли • ще могат да поспят
владетели и воини • от пътя уморени.
Чрез Хаген мигом бяха • в ответ уведомени.
„Хвала вам в Бога“ — Гунтер • поде към домакина.
„Да се оттеглим молим • за сън, а на ранина
ще се явим отново, • когато повелите.“
Атила предоволен • сбогува се с момците.
Отвред понеже дръзко • обсаждаха ги хуни,
духът на воина Фолкер • повторно се разбуни:
„Не смейте да рушите • на рицари покоя!
Не се ли отстраните, • вий търсите си боя!
Мнозина с лък гусларски • така ще ги наложа,
приятел да ги жали • и брани свойта кожа.
Затуй се отдръпнете: • все рицари отлични
сме тук, ала за жалост • и с помисли различни.“
Щом Фолкер с гняв изрече • бележката поредна,
витязът Хаген също • през рамо ги погледна,
притуряйки: „Съвета • на шпилмана спазете,
юнаци на Кримхилда, • и кротко си идете!
Не вярвам дързост някой • сега тук да подеме —
желаете ли нещо, • и утре има време.
Нощес нам чуждоземци • отдайте ни покой,
така юнакът знам аз • постъпва с госта свой.“
Заведоха дошлите • в една просторна зала,
за гостите богато • стъкмена и побрала
разкошни и удобни • немалък брой легла.
Замисляше Кримхилда • за всеки орис зла.
С какви юргани бяха • застлани от атлас,
извезани изкусно, • ушити чак в Арас,
и с лъскави арабски • покривки от коприна!
Околовръст блестеше • по тях обтока фина.
С одеяла от черен • самур и хермелин
да се завият щяха • момците до един,
да отпочинат морни • до утрешния ден.
Със свита цар не ще е • тъй бивал приютен.
Но Гизелхер продума: • „Горко нам в тез покои!
Горко и на дошлите • приятели тук мои!
Сестра ми нас любезно • макар да ни покани,
боя се, че причина • ще стане за смъртта ни.“
А Хаген рече: „Чуйте • сега що вам ще кажа.
Тревоги за да няма, • заставам аз на стража.
Ще бдя, дорде навънка • зора заруменее —
подире сам ще мисли • кой как да оцелее.“
Към него с благодарност • отправиха поклон
и скоро всеки рицар • в просторния салон
в разкошните постели • приготви се да ляга.
Оръжието Хаген • в туй време взе да стяга.
„Нали, юнако Хаген, • не ще да сте против“ —
обади се гусларят, • витяз войнолюбив —
„ний заедно да бъдем • на стража до зори?“
Юнакът с най-вежливи • слова благодари:
„Отец небесен, Фолкер, • да ви възнагради!
Не бих желал да имам • до себе си в беди
и в грижи никой други. • Помнете, че добре
ще ви се отплатя аз, • не ме ли смърт възпре.“
Доспехите блестящи, • що будеха възхита,
надянаха и всеки • в ръката стисна щита.
Отвънка пред вратата • изправиха се двама,
застанали да вардят • с мъжественост голяма.
Смелецът Фолкер щита • от мишците си здрави
свали и до стената • облегнат го остави —
за гуслата се върна, • решил да забавлява
другарите си, както • на шпилман подобава.
Приседна край вратата • тогаз на прага камен.
По дързост този шпилман • не беше имал равен.
Момците горди толкоз • му бяха благодарни,
от струните му щом се • разляха звуци харни!
Отекнаха гръмливо • те в тази ширна зала.
След боя нему гусла • бе славата създала.
Подир засвири тихо, • та кротко да заспят
мъжете, без да им е • тревожен и сънят.
Когато увери се, • че вече са заспали,
юнакът вдигна щита, • отмората прежали,
излезе пред вратата • и пак отвън застана
от воини на Кримхилда • за своите охрана.
Към полунощ май беше, • а може и преди,
съзря смелецът Фолкер • как нейде шлем блести
далече в тъмнината. • Кримхилдината свита
към гостите решила • бе набег да опита.
„Юнако Хаген“ — поглед • гусларят в него впери, —
„поехме грижа двама • да бдим пред тези двери.
Въоръжени люде • пред нас съзирам в мрака.
Догаждам се, че битка • навярно с тях ни чака.“
Перейти на страницу: