Зимата на нашето недоволство

— Адски тежка седмица изкарах, Ит. Дяволски кошмарна. Та ако си решил да се будалкаш с мен, съветвам те да не го правиш, щото седмицата ми беше направо отвратителна.

— Извинявай, шефе. С какво може да ти е от полза един трезвен гражданин? Да се напие с теб например?

— Ех, що не можех и аз да се напия. Предпочитам да се натаралянкам, отколкото каквото и да било друго.

— Ами че напий се тогава.

— Не знаеш ли? Че откъде ще знаеш? Ако знаех поне за какво ми е и откъде ми е?

— За какво говориш?

— Няма значение, Ит. Забрави го. Всъщност… не го забравяй. Ти нали си приятел на господин Бейкър. Той участва ли в момента в някакви сделки?

— Чак толкова близък приятел не съм му, шефе.

— Ами Маруло? Къде е сега Маруло?

— Замина за Ню Йорк. Да си направи изследване на артрита.

— Божичко всемогъщи, не знам. Наистина не знам. Що нямаше поне някаква линия, да знам: оттук нататък се скача.

— Говориш несвързано, Стоуни.

— Знам. И без това вече много изприказвах.

— Не съм от най-умните, но ако искаш да си излееш душата…

— Не искам. Никакво такова желание нямам. И няма да им дам да ми припишат изтичане на информация, макар да не ги знам кои са. Забрави всичко, Ит. Просто съм разтревожен.

— През мен не може да изтече информация, Стоуни. За какво те викаха? Да те разпитват пред голямо жури66 ли?

— Значи наистина знаеш.

— Малко.

— И каква е крайната цел?

— Напредък.

Стоуни се приближи до мен и челичената му ръка сграбчи бицепса ми тъй яко, че чак ме заболя.

— Итън — рече свирепо, — смяташ ли, че съм добър полицай?

— Най-добрият си.

— Това ми е и целта. Искам да съм най-добрият. Ти как мислиш, Ит — редно ли е да принудиш някого да изпорти приятелите си, за да опази себе си?

— Не, не смятам, че е редно.

— И аз така гледам на нещата. И не мога да уважавам подобна управа. Онова, което най-много ме плаши, Ит, е, че вече няма да съм толкова добър полицай, понеже ще престана да се възхищавам от делата си.

— Изловиха ли те, шефе?

— Ами ти много добре го каза, Ит. Законите са толкова много, че и дъх само да поемеш, пак ще нарушиш някой. Но ей, Богу! Става дума за приятелите ми. Нали няма да допуснеш изтичане, Ит?

— Няма, няма. Забрави си готовата вечеря, шефе.

— Да, бе — рече. — Отивам си, събувам се и пускам телевизора да гледам как го правят ония, телевизионните ченгета. Знаеш ли, понякога човек най-хубаво си почива в празен дом. Довиждане, Ит.

На мен Стоуни ми харесваше. Смятам, че за полицай беше добър. Интересно къде минава границата?

Вече се готвех да затварям, дърпах навътре щайгите с плодове от пред вратата, когато Джои Морфи пристигна, влачейки нозе.

— Влизай бързо! — прошепнах, затворих двойната врата и пуснах тъмнозелените завеси. — И не говори на висок глас.