Познай кой се върна
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-530-1
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Познай кой се върна». Краткое содержание книги:
Сенека
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
За сладките лъжкини е въпрос на живот и смърт да опазят дълбоко заровени скандалните си тайни, но истината е на път да разбие техния малък прекрасен свят. Кой е „А“, следотърсачът, който изпраща заплашителни съобщения? Кой всъщност е убиецът на Алисън? И какво ще стане със Спенсър, Ариа, Хана и Емили, когато истината излезе наяве? Всичко май ще се разбули ей сега… Но… познай кой се върна!
— Мамо? — приближи се тя към майка си и се наведе над античното бюро „Чипъндейл“, което се намираше до стойката на телефона. — Смяташ ли, че измамата ми е нещо лошо?
Госпожа Хейстингс побърза да покрие слушалката с ръка.
— Да, разбира се. Но това вече го обсъдихме. — Майка й постави слушалката на ухото на Спенсър. — Обади се — изсъска тя.
Спенсър тежко преглътна.
— Ало? — най-накрая успя да произнесе с дрезгав глас.
— Госпожице Хейстингс? — каза мъжки глас от другия край на линията. — Обажда се господин Едуардс, председателят на комитета за връчване на наградата „Златна орхидея“. Знам, че е късно, но имам изключителни новини за вас. Решението беше трудно за нас, предвид двестате невероятни кандидати, затова с огромно удоволствие искам да ви съобщя, че…
Спенсър имаше чувството, че господин Едуардс говори под вода — тя едва успя да чуе останалото. Погледна към сестра си, която седеше сама на дивана. Тя бе проявила невероятна смелост, признавайки, че лъже. Можеше да каже, че не си спомня, и никой нямаше да я обвини в лъжа, но вместо това тя бе предпочела да каже истината. Спенсър се сети и за предложението на Мона — Знам, колко силно искаш да си идеална. Работата бе в това, че ако не беше идеална наистина, от това нямаше да има никакъв смисъл. Спенсър притисна слушалката към ухото си. Господин Едуардс замълча, очаквайки отговора на Спенсър. Тя си пое дълбоко дъх, повтаряйки на ум думите, които щеше да произнесе след миг: Господин Едуардс, трябва да ви призная нещо.
Това бе признание, което нямаше да се хареса на никого. Но тя можеше да го направи. Наистина можеше.
41.
Представяме ви голямото завръщане в Роузууд на великолепната Хана Мерин
Вторник сутринта Хана седеше на леглото си, като бавно потупваше муцунката на Дот и се оглеждаше в дамското си огледалце. Най-накрая бе открила подходящия фон дьо тен, който покриваше изцяло отоците и шевовете, и искаше да сподели с някого добрите новини. Естествено, че първото, което и мина през ума, бе да се обади на Мона.
Тя се огледа в огледалото и долната й устна потрепери. Все още не й се струваше реално.
Предположи, че може да звънне и на старите си дружки, с които бе прекарала доста време през последните дни. Предишния ден ги бяха освободили от училище, и те го бяха прекарали в джакузито на Спенсър, където четяха статията в Ю Ес Уийкли за Джъстин Тимбърлейк, който се беше появил на купона на Хана точно след като тя беше тръгнала. Заедно с екипа му попаднали в задръстване и прекарали там два часа. Когато се прехвърлиха на страниците за красота и стил, Хана се сети как Лукас й четеше цели броеве „Тийн воуг“, докато беше в болницата. Тя изпита внезапна тъга и се зачуди дали Лукас знае какво й се беше случило през последните няколко дни. Не й се беше обаждал. Може би повече никога нямаше да й проговори.
Хана свали огледалото. Внезапно си спомни нещо, също толкова лесно, колкото някой всеизвестен факт, като името на адвоката на Линдзи Лоън или името на последното гадже на Зак Ефрън. Нещо от нощта на инцидента й. След като роклята й се беше раздрала, Лукас се беше появил до нея и й беше подал сакото си да се покрие. Беше я отвел в читалнята на колежа „Холис“ и я беше държал в прегръдките си, докато тя плачеше. Едното доведе до другото… и ето, че те се целуваха също толкова жадно, колкото миналата седмица.
Хана седя дълго в леглото си, напълно вцепенена. Най-накрая протегна ръка към телефона и набра номера на Лукас. Беше препратена към гласова поща.
— Здрасти — каза тя след сигнала. — Обажда се Хана. Исках да те питам дали… дали можем да поговорим. Обади ми се.
Когато затвори телефона си, Хана потупа Дот по облеченото в елече от шотландско каре гръбче.
— Може би трябва да го забравя — прошепна тя. — Може би някъде има още по-готино момче за мен, не мислиш ли? — Дот неуверено накриви глава, сякаш не й вярваше.
— Хана? — Гласът на господин Мерин долетя от първия етаж. — Можеш ли да слезеш долу?
Хана се изправи и разкърши рамене. Може би не беше много подходящо да се носи яркочервена трапецовидна рокля „Ерин Федерсън“ на делото на Иън — сякаш се появяваше с шарена рокля на погребение, но Хана имаше нужда от малко освежаващ цвят. Тя сложи златна гривна на китката си, взе червената си чанта „Лонгчами“ и разпиля косата по гърба си. Баща й седеше на масата в кухнята и решаваше кръстословица в „Нешънъл Инкуайърър“. Майка й бе седнала до него и проверяваше пощата си на лаптопа. Хана ахна. Имаше чувството, че откакто се бяха оженили, не ги беше виждала да седят така, заедно.