Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Хванете го! — крещеше преподобният Блесет, хванал се за кървящото си ухо. — Хванете проклетата твар!
Един от мъжете успя да сграбчи Луцифер, но след миг си дръпна ръката, украсена с дупка на пръста. Маймуната беше бърза и зла като адско изчадие. Почти всички присъстващи бяха твърде заети да отскачат от пръскащата струя, за да си мислят за лов на дявола. Аз лежах по корем на пейката, а татко и мама бяха приклекнали на пътеката. Преподобният Блесет крещеше:
— Вратите! Някой да затвори вратите!
Идеята беше добра, но дойде твърде късно. Луцифер вече се бе насочил към вечерния полъх от изхода, а подобните му на мъниста очички сияеха от наслада. Зад себе си оставяше подписа си по стените.
Преподобният изрева:
— Спрете го!
Маймунчето обаче изтанцува по рамото на някакъв мирянин, гмурна се като плувец от главата на една жена и с писък на триумф се шмугна между отворените врати и изчезна в нощта.
Няколко души изтичаха след него. Всички останали си поеха облекчено дъх, макар че въздухът не беше много годен за дишане. Татко помогна на мама да се изправи и след това на други двама мъже — да вдигнат дебелата дама, която беше припаднала и се бе срутила като посечен дъб.
— Всички да запазят спокойствие! — призова свещеникът. — Всичко е наред вече! Всичко е наред!
Чудех се как може да твърди такова нещо, когато половината му ухо е отхапано, а белият му костюм е залят с маймунски фъшкии.
Напълно забравена остана греховната песен, която се бяхме събрали да чуем. В момента тя изглеждаше незначителна. Хората започваха да преодоляват шока си и мястото му замести унижението. Някой извика на преподобния Блесет, че не е трябвало да пуска на свобода маймунката, друг каза, че първата му работа заранта ще е да прати сметката си от химическото. Жената с ухапания нос се разквича, че ще съди свещеника. Гласовете се надигаха и множаха, и видях как преподобният Блесет се спихва под натиска им и как те изсмукват силата от него. Изглеждаше объркан и нещастен, точно като всички останали.
Мъжете, които преследваха Луцифер се върнаха, запотени и останали без дъх. Маймуната се качила на едно дърво и изчезнала, казаха те. Предположиха, че все ще се появи отнякъде, когато се съмне. На светло биха могли да го хванат с мрежа например.
Хората да се опитват да пленят Луцифер, вместо той да се мъчи да плени тях. Това ми се стори странно и забавно едновременно, но татко изрази на глас същността на тази мисъл:
— Мечтайте си!
Преподобният Блесет седна на подиума. Докато паството го напускаше, той остана там неподвижен, в смрадливия си костюм, със сведен към ръцете си поглед. На грамофона иглата цъкаше… цъкаше… цъкаше…
Прибрахме се вкъщи в задушната лятна вечер. Улиците бяха тихи, но ни съпровождаше симфонията на пеещите в короните на дърветата насекоми. Не можех да не си помисля, че Луцифер ни наблюдава от някое от тези дървета. Сега, когато се бе измъкнал на свобода, кой можеше да го върне обратно в кутията му?
Стори ми се, че надушвам отново изгорелия кръст, чиято смрад лъха над родния ми град. Реших, че просто някой готви хотдог на открит огън.
6.
Майката на Немо и Седмица с Джейбърд
Лятото продължи нататък, както се случва с летата.
Преподобният Блесет се опита да запази платформата си в движение, но с изключение на неколцина души, които писаха до „Джърнъл“ с настояване песента да бъде забранена за продажби, парата от локомотива на преподобния бе изпусната. Може би имаше нещо общо с дългите, лениви юлски дни — а може би касаеше загадката кой бе запалил онзи кръст в двора на Дамата; или може би хората бяха слушали тази песен със собствените си уши и със собствените си умове. Каквато и да беше причината, жителите на Зефир явно бяха решили, че кампанията на преподобния Блесет е просто въздух под налягане. Тя завърши с трясък, когато кметът Суоп посети къщата му и нареди да спре да плаши хората, като вижда демони, които не са никъде другаде, освен в собствения ум на преподобния.
Що се отнася до Луцифер, поне половин дузина съграждани го бяха виждали да скача из дърветата. Напълно съсипан се оказа един бананов пай, оставен да изстива на прозореца на къщата на сестрите Соня и Катарина Глас, и във всеки друг момент бих казал, че виновни за това са братята Бранлин, но засега те се бяха покрили. Луцифер, от друга страна, припкаше по покривите. Шеф Марчет и неколцина доброволци-пожарникари направиха опит да го хванат с мрежа, но за усилията си получиха само душ от маймунски фъшкии по дрехите. Луцифер очевидно имаше точен прицел и стабилна струя — и отпред, и отзад. Татко каза, че това е доста добър защитен механизъм и се посмя добре, но мама заяви, че й призлява от самата мисъл за маймуна, скитаща на свобода в нашия град.