В обятията на Шамбала
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «В обятията на Шамбала». Краткое содержание книги:
Размърдах се на пейката, като се опитах да се отърва от тъжните мисли, и отново потънах в света на филипинските лечители. По принцип разбирах, че ръката му, „облечена в зона“, в която триизмерното вещество се превръща в четириизмерно, може безпрепятствено да влезе в тялото на човека. Изглежда процесът на преминаване на триизмерното вещество в четириизмерно се извършва мигновено. Затова накъдето и да посегне той вътре в тялото на болния, тъканите и органите му, намиращи се в зоната около ръката му, моментално стават четириизмерни. Зоната, която лечителят е „заредил“ с енергия на свободното време, действа безотказно. Изглежда зоната има малка ширина. Поне в документалните филми за филипинските феномени не се вижда около ръцете им широка прозрачна ивица.
Пак погледнах към каменната плоча на Миларепа. Внезапно ме обзеха съмнения. „Нещо не е така! — възкликнах наум. — Нещо не пасва! Когато разсъждавах за евентуалния механизъм на «работа» на Миларепа-йога, излизаше, че той е прехвърлял триизмерната почва от мисловния образ на тунела в четириизмерния свят, където тази почва е изчезвала в безкрайните далнини на паралелния свят. Тогава защо тъканите на човека, които лечителят също прехвърля в паралелния четириизмерен свят, не изчезват?“
Отново се почесах по плешивината. Нейната двуизмерна полирана повърхност ми беше неприятна. Мисловният ми апарат се напрегна и почти изправен, си казах: „Петте елемента! Само петте елемента — водата, огънят, вятърът, земята и човекът, могат да преминават от един свят в друг и да се връщат обратно. Всичко друго остава там, след като бъде прехвърлено в паралелния свят. Само петте елемента се връщат обратно! Затова тъканите на човешкото тяло, прехвърлени от лечителя в друго пространствено измерение, могат да се върнат обратно в нашия свят, където живеем и… боледуваме.“
Главата ми клюмна от умора. Мислите ми течаха плавно и спокойно. Всичко се подреждаше в една обща система. Вече разбирах, че енергията на свободното време, тоест силата на мисълта, може да действа в зоната около ръката на хилъра, като за миг изпълва триизмерните тъкани на болния и след прещракването променя качественото им състояние в четириизмерна материя. После, следвайки ръката на хилъра, „зоната“ се премества и прехвърля нови тъкани на болния в четириизмерното състояние. Докато тъканите, напуснали влиянието на „зоната“, с обратно прещракване се връщат в триизмерното състояние. Този процес — прехвърлянето на материята от триизмерния в четириизмерния свят и обратно — се извършва мигновено.
Съмнявам се, разбира се, че тези краткотрайни преминавания от единия свят в другия са под съзнателния контрол на лечителя. Известно е, че в подобни моменти той почти изключва своето съзнание. Някакъв създаден от Бога механизъм, намиращ се в подсъзнанието, ръководи този процес, като засилва или намалява зареждането на „зоната“ с енергията на свободното време. О, колко загадки се крият още в баналното на пръв поглед понятие време!
Спомних си, че по някое време лечителят извлича с ръката си от човешкото тяло някакво парченце месо. Какво е то? Очевидно е болестотворният агент. Предполагам, че лечителят „вижда“ болните участъци точно в четвъртото измерение, където те сигурно излъчват особена светлина и се възприемат от него с подсъзнанието му, в което той е потопен.
Обаче тогава остава, образно казано, „дупка“ или дефект на мястото на премахнатия болен орган. Но човешкият организъм не търпи вътре в себе си „дупки“. Това ми е известно като хирург. „Дупката“ (или дефектът) задължително трябва да бъде запълнена — най-добре с регенерирала здрава тъкан, в най-лошия — с шев. Познавам неколцина хора, които са се лекували при филипинските лечители. Те нямаха никакви белези от шевове по тялото си, а един хирург — повярвайте — винаги би ги различил. Следователно, вадейки болестотворната телесна част, лечителят веднага „зашива дупката“, останала на това място, с нормална здрава тъкан, без да прави шев. Как става това?
Замисляйки се над тази тема, усетих такова напрежение, че инстинктивно се изправих от пейката, където седях.
Докато слушах обичайната препирня между Селиверстов и Юсупов, отново потънах в мислите си. Разсъждавах по темата за различните възможности тъканите на мястото на даден дефект да регенерират. Неочаквано за самия себе си стигнах до извода, че в света на четвъртото измерение е възможно тъканите да регенерират мигновено!
В този миг си спомних приказките и фантастичните филми, в които раните на пришълци от Космоса зарастват пред очите ни. Като лекар зная, че механизмът за зарастване е доста сложен и дълъг. Необходимо е в раната да се появят базисни клетки, а те да се превърнат в други клетки, които да започнат да се делят, образувайки себеподобни. Нужно е също така „фабриката за колаген“ — фиброобластите, да произвеждат колаген, който да образува снопчета от влакънца и т.н. Ако в паралелния четириизмерен свят регенерирането протича мигновено, то това означава, че механизмът е съвсем различен.