Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Чейс рязко зави и се изправи пред херметичния шлюз на най-близката стерилна стая. Юен беше придружаван от костюмирания мъж с подстригана на катинарче брада, с когото бе разговарял в конферентната зала, и от един униформен охранител. Въоръжен охранител, чийто пистолет лежеше в кобура от лявата му страна. Нямаше нито следа от мъжа с бялата престилка, двамата телохранители и София

Юен се приближаваше бързо, очите му блуждаеха из залата, сякаш оглеждаше собствеността си. Погледът му попадна на Чейс и той се вторачи в него.

Чейс се напрегна и вдигна ръка към ципа...

Но по лицето на Юен не се изписа шок от разпознаването му, нито пък той се обърна към охранителя, за да излае заповедите си. Чейс осъзна с какво е привлякъл вниманието му – Юен се чудеше защо работникът му просто си стои, без да работи.

Чейс прокара картата през четеца, който се намираше отстрани до херметическия шлюз, без дори да знае дали човекът, от който я беше откраднал, има достъп точно до тази камера. Светна зелена светлина. Вратата изжужа. Чейс си отдъхна, отвори я и влезе вътре, като се престори, че оправя картата си...

— Ти!

Викът се чу дори през стъклените стени и Чейс се огледа. Юен се беше спрял и го сочеше с пръст. Спътниците му също бяха спрели, а охранителят беше поставил ръка върху кобура с пистолета.

Осъзнавайки, че няма да успее да извади собствения си пистолет достатъчно бързо, за да изпревари охранителя? Чейс направи единственото нещо, за което можа да се сети – престори се на не разбрал. Посочи с облечения си в ръкавица пръст към гърдите си и изненадано повдигна вежди.

— Ти, ти! – повтори Юен раздразнено. Впери поглед в Чейс и дълго време не свали очи от него, след което посочи към килимчето на пода. – Избърши си обувките! Всеки път, когато тук се вкара прах, това ми струва половин милион долара в съсипани силициеви пластини!

Чейс му кимна извинително и след това направи показно избърсване на обувките си в килимчето. Юен раздразнено тръсна глава и се отдалечи, следван по петите от двамата мъже.

Чейс въздъхна с облекчение и ги проследи със свъсен поглед, докато не стигнаха до края на централната пътека и не свиха към затворената кабина, намираща се в другия край на залата. След това използва картата, за да отвори вратата и отново се запъти към вратата в дъното на залата. До нея също имаше четец за карти; Чейс прокара своята карта през него...

Червена светлина и остър груб глас. Достъпът отказан. Лаборантът, за който се представяше, нямаше достъп до тази част от сградата.

Чейс се обърна изнервено и огледа близките стерилни стаи. Ако някой от останалите работници се беше запитал защо ли той се опитва да влезе в забранен район, то всеки момент можеше да се включи аларма…

Лек звън. Чейс рязко се обърна и видя, че светлината на четеца е станала зелена. Вратата избръмча и се отключи. Той я отвори и побърза да мине през нея.

Беше изпълнен с подозрения. Нямаше начин компютърът, управляващ ключалката, първо да му откаже достъп, а няколко секунди по-късно да промени мнението си, без Чейс отново да е прекарал картата си през четеца. Някой го беше пуснал да мине.