Първият закон

— Глицки. „Заплати“.

Винаги потрепваше при споменаването на тази дума.

— Пак е Бари Джърсън, лейтенанте.

— Да, сър — каза Глицки с равен тон. — Какво мога да направя за вас?

— Първо, исках да ви се извиня, че бях толкова сприхав онзи ден. Не ви виня, че се интересувате от случая Силвърман. Разбира се, че сте заинтересуван. Аз не бях в час.

— Благодаря. И второ?

Резкият отговор сепна Джърсън, но той бързо се съвзе.

— Второ, сигурно искате да узнаете, че Кунео и Ръсел свършиха невероятна работа през последните няколко дни. Мисля, че са стигнали до дъното на случая Силвърман. Най-малкото са открили достатъчно неща, които да предадете на баща си.

Внезапно равнодушието се изпари от гласа на Глицки.

— Слушам ви.

Джърсън го осведоми за откритите доказателства, които без никакво съмнение уличаваха Тери, Уилс и Холидей — револвера в чекмеджето на Тери, който безспорно и неопровержимо бе оръжието, с което бяха застреляни Силвърман и Крийд. Също така и белязаните с червени точки банкноти в апартамента на улица „Джоунс“ и в къщата близнак на Холидей близо до пристанището. Въпреки че лабораторията още не бе извършила анализа на веществото по обувката, Джърсън прибави за тежест и намерените в апартамента на Тери обувки и вероятната им връзка с убийството на Крийд. Спомена и предметите от заложната къща на Силвърман, открити в шкафа на Холидей. Случаят бе разрешен сто процента. Когато Джърсън свърши, Глицки въздъхна тежко.

— Това ли е всичко?

— Да.

— И Холидей е убил другите двама? Миналата нощ?

— Така изглежда. Няма друг начин. Томасино всеки момент ще издаде на Кунео и Ръсел заповед за арест. Тръгнаха да го приберат.

Няколко секунди бяха нужни на Глицки да осмисли новините. Основно правило в трийсетгодишния му живот като ченге беше, че уликите говорят сами по себе си, а в този случай те направо крещяха. Грешал е през цялото време, а намесата му навярно бе създала неприятности на добрите инспектори, работещи по случая. Може би в края на краищата мястото му наистина е тук, в паричния отдел, помисли си с горчивина той. Явно бе загубил остротата на преценките си. Той пое дълбоко дъх и бавно каза:

— В такъв случай аз съм този, който трябва да се извини. Явно съм преценил грешно Уейд Панос, щом той ви е насочил по следата, която ви доведе дотук.

— Това няма значение, Ейб — Глицки обърна внимание на обръщението, съвършено различно от „лейтенанте“, с което Джърсън бе започнал разговора. — Искал си да ми направиш услуга.

— Наистина е така.

— Вярвам ти. Някои от тези наемни ченгета… знаеш как е. Не са съвсем безукорни, ако мога така да се изразя. Но Панос разполагаше с нещо полезно този път. Трябва да сме доволни, че пожела да ни съдейства. Както и да е, ако занапред имаш нещо да споделиш, вратата ми е широко отворена за теб. Доста години си изкарал на това бюро. Бих бил пълен глупак, ако не се възползвам от опита ти.