Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
— Мили боже! — Холидей се свлече на пода с кръстосани крака. Когато говорителят продължи с подробностите, той сведе ниско глава. След малко я подпря с ръце и заклати тялото си наляво-надясно.
На екрана на телевизора историята продължи с кратък преглед на сходните убийства и с вдъхващ измамни надежди видеоматериал за следователи, изнасящи някакви уж „изключително важни улики“ от местопрестъплението. Програмата завърши с недотам изненадващата, но също толкова неприятна вест, че главният заподозрян за това престъпление, а също и за убийствата на Сам Силвърман и на Мат Крийд през изминалата седмица, е Джон Холидей.
Той най-накрая вдигна поглед при споменаването на името му. Снимка на физиономията му, направена преди четири години, запълни екрана, докато говорителят завършваше с думите, че е издадена заповед за арестуването му и че той е въоръжен и опасен. Когато започна следващата новина, Мишел стана, взе дистанционното от телевизора и намали звука.
Обхванал с ръце главата си, Холидей продължаваше да стои на пода и да се поклаща напред-назад, наляво-надясно.
— Джон — тя протегна ръка и го докосна по рамото, — добре ли си?
Когато Холидей вдигна поглед, тя не знаеше дали изобщо я вижда. В очите му се четеше паника. Гласът му, когато най-сетне проговори, представляваше изтерзан и дрезгав шепот.
— Не мога да повярвам, че Клинт и Ранди са мъртви. Не може да са мъртви просто ей така.
Тя коленичи на пода и го погледна в очите. Джон продължаваше да клати главата си напред-назад. Мишел протегна ръка и я сложи на коляното му.
Слънцето бе слязло ниско и няколко ивици слънчева светлина се процеждаха през щорите и се отразяваха в стената над леглото й. Някъде в далечината излая куче, друго му отговори, после лаят и на двете заглъхна.
Холидей прочисти гърлото си, прокашля се още веднъж и каза с равен тон, като избягваше погледа й.
— Ето, виждаш ли, най-сетне намирам човек като теб и какво правя? Опитвам се да прецакам всичко, мамя те, извършвам нещо, което никога не би простила…
— Млъкни — каза тя. — Просто млъкни! Разбирам. Мислиш ли, че не разбирам? Зная какво правиш, какво винаги си правил. И знаеш ли защо? Защото и аз го правя. Така успяваш да овладееш нещата, нали, караш хората, които те обичат, да те намразят, тъкмо когато се опитват да се приближат до теб. Затова те питам — какво смяташ да правиш сега. Имам предвид мен и теб.
— Ти ми каза да си вървя.
— Точно така. Но ти не си тръгна. Имаше на разположение цял час. Какво означава това за нас? Значи ли нещо? Или просто си се страхувал да излезеш заради… заради всичко това. И не ми казвай, че си искал да чуеш какво ще кажат по телевизията.
— Не.
— Тогава какво? Ако възнамеряваш да се мотаеш тук, докато се скараме, и после да ме напуснеш, за да ме накараш да те намразя, мога да ти спестя неприятностите. Тръгнеш ли си сега, ще го приема. Но ако го направиш още веднъж, наистина ще те намразя. Обещавам ти. — Тя стана, отиде до прозореца и пак погледна през процепа на щорите. После се обърна към него. — Не си убил никого от тези хора, нали?
— Не. Никога не съм убивал човек.
— Знаеш ли кой го е направил?
Той кимна мрачно.
— Същите, които са подхвърлили „уликите“ в апартамента ми — каза той и вдигна очи към нея. — Нищо не разбирам, Мишел. Последното, което научих, е, че полицаите са говорили с Клинт за господин Силвърман, а сега и двамата са мъртви.
Тя крачеше из стаята, но сега спря до леглото.
— Адвокатът, който те е защитавал предния път… — Внезапно замълча и вдигна ръце. — Боже, не мога да повярвам, че обсъждам такива неща. Адвокати, убийци, подхвърлени улики. Не искам тези неща в живота си, Джон. Наистина не ги искам.
Той се изправи и се приближи до нея.
— И аз не бих избрал такова нещо, Мишел. Не го правя нарочно. Аз също не искам да съм замесен. Дори не зная какво става. Когато всичко приключи, може би ще променя някои неща.
— Може би. Някои. Чудесно!
— Добре де, със сигурност. И то много неща. Но първо трябва да приключа с това. Съгласна си с мен, нали? Какво щеше да ме питаш за моя адвокат?
— Дали все още сте приятели.
— Къде си сега, Джон?
— При приятели. Затворих „Ноев ковчег“ и няма да се прибирам вкъщи.
— Най-сетне се държиш интелигентно. И какво искаш от мен?
— Не зная. Да поговориш с някого. Каквото и да е. Не съм направил това, Диз, нищо не съм направил. Обичах Клинт. Харесвах Сам и Мат. Не зная как тези неща са попаднали в апартамента ми. Всичко е толкова странно.