Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
В основата на стълбите имаше три вестника и Мишел ги носеше в ръка, когато стигна до горната площадка и забеляза, че вратата е отворена. Тя я побутна колебливо и вратата се открехна още няколко сантиметра. Чу мъжки гласове и шум от стъпки.
— Ехо! Кой е вътре? — напевно извика тя.
Гласовете заглъхнаха, чу се шум от приближаващи се стъпки. Вратата се отвори изцяло. Добре облечен и спретнат чернокож мъж застана срещу нея намръщен.
— Какво искате?
— Джон вкъщи ли е? Кой сте вие? — попита го тя.
Мъжът извади портфейла си и показа значката. Друг мъж, бял, застана в антрето зад него.
— Аз съм инспектор Линкълн Ръсел, а това е партньорът ми Дан Кунео. От отдел „Убийства“ сме.
— Убийства ли? — тя отстъпи назад. — Добре ли е Джон?
— Става въпрос за Джон Холидей, нали? Да, госпожо, доколкото знаем, е добре.
— Тогава какво правите тук?
— Претърсваме апартамента му — инспектор Ръсел бръкна в джоба си и извади някакъв лист, — имаме заповед за обиск.
Другият пристъпи напред.
— Докато се опознаваме, може ли да видя някакъв документ за самоличност, ако обичате?
— Моите документи?
— Да, госпожо. Ако не възразявате.
Думите му не прозвучаха като молба, която може да отхвърли. Мишел объркана дръпна чантата си, изпусна и разпиля вестниците около изтривалка. Накрая успя да намери шофьорската си книжка. Подаде я на Ръсел, тъй като бе по-близо до нея. Той я погледна, показа я на партньора си и й я върна.
— Добре, госпожо Майер, ще ни кажете ли защо сте тук?
Мишел се опитваше да мисли колкото е възможно по-бързо, без да се издава.
— Опитвам се да се свържа с Джон, но понеже той не се обажда, реших да се отбия и да му оставя съобщение на вратата. Заминавам за няколко дни, а той винаги ми наглежда котките, когато отсъствам. — Чувстваше, че леко заеква, но реши, че това може би не е чак толкова лошо. — Много е грижовен към тях. Никога не ги забравя. Както и да е. Като дойдох, видях вестниците до стълбите и реших да ги кача горе. После забелязах, че вратата е открехната и аз… Е, вие знаете какво стана. — Гласът й съвсем заглъхна. — Извинете, че ви прекъснах…
Чернокожият инспектор се обърна към партньора си, после отново към нея.
— Нямате представа къде е господин Холидей, така ли?
— Не. Затова и дойдох. Да видя дали… — После ги погледна умолително: — Той в беда ли е?
Кунео пристъпи напред.
— Може би ще се наложи да си намерите друг човек за котките. Ако се появи, ще се погрижим да получи вестниците.
С тези думи тя бе свободна да си върви. Не можеше да повярва, но ако запазеше спокойствие, щяха да я оставят да си отиде.
— Добре тогава.
Мишел си наложи да поостане още малко, после вдигна плахо ръка, сякаш се чудеше дали е учтиво да помаха за сбогом.
— Съжалявам, че ви обезпокоих. Довиждане.
— И така… какво? — попита Джърсън. Тримата бяха в кабинета му, седнали в кръг. Вратата бе затворена. — Оставихте му копието от заповедта, лепнато на входната врата?
— Да, сър.
— Не искам някаква техническа грешка да провали всичко.
— Да, сър. И ние не искаме да стане така. Беше обиск като по учебник — отвърна Кунео.
— И къде намерихте това? Просто си лежеше на пода?
Той имаше предвид трите найлонови торбички, които инспекторите бяха донесли — късметът им наистина бе невероятен. В банята на Холидей едно от чекмеджетата под чешмата им се видя по-плитко от плота над него. След като го извади, Ръсел откри зад него стара червеникава кожена кесия, натъпкана до пръсване с различни банкноти на обща стойност повече от 3700 долара, всяка от които беше белязана с червена точка в горния десен ъгъл. И сякаш това не бе достатъчно, та почти в същия миг Кунео, който бе в спалнята, нададе вик, когато отвори една кутия на поличка в задната част на дрешника. Тя издрънча, когато я взе, и Кунео намери вътре седем пръстена — пет от тях бяха дамски годежни пръстени с големи диаманти, два бяха мъжки. Единият от мъжките пръстени бе наистина забележителен — беше инкрустиран, както предположиха инспекторите, с огромен, блестящ сапфир. Два от пръстените, включително този със сапфира, още бяха с етикетчета с цената, прикрепена към тях с тънка бяла нишка. Етикетите също бяха с червени точици — явно поставени от Силвърман.
Кунео кимна.
— Говорихме си за това по пътя насам. Ако бях по-скептичен, нямаше да повярвам, че всичко се нарежда така добре от само себе си.