Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Бледо подобие на усмивка разкриви ъгълчетата на устните на съдията.
— Правилата за слуховете са подвеждали къде-къде по-достойни мъже от мен. Казвате, че имате свидетел, който е разпознал Джон Холидей, така ли? Защо тогава той още е на свобода?
— Видян е в тъмното от около петнайсет метра, ваша чест. Никой прокурор не би взел под внимание такова разпознаване. Трябваше ни още нещо.
— Веществена улика, която да го свързва със случая Силвърман — уточни Кунео. — До тази сутрин нямахме никакви веществени доказателства. Сега разполагаме с много.
Томасино поглади брадичката си, подръпна ухото си, разтри врата си. Нещо все още го безпокоеше.
— Разбирам, че имате много улики срещу двамата убити, макар вече да е твърде късно. Все още не съм сигурен, че схващам ясно връзката с Холидей.
Кунео възбудено барабанеше по бедрата си.
— Ваша чест, той ги е убил предишната нощ. Другият убит, Крийд, го посочи наред с тези двамата за убийството и грабежа в магазина на Силвърман. Сто процента съм сигурен, че в апартамента му ще открием нещо, което ще го свърже с четири убийства. Този човек трябва да бъде прибран на топло.
— Но за да получите заповед за обиск, ви трябва основателен мотив за извършване на престъплението. Знаете добре това. Не мисля, че засега разполагате с нещо, което да отговаря на тези критерии.
— Ваша чест — подхвана Ръсел и докосна ръката на партньора си, за да спре нервните тикове. Като пълна противоположност на напрегнатостта на Кунео, той се облегна спокойно на стола си и качи единия си крак върху коляното на другия. — Аз лично чух как Мат Крийд със сигурност разпозна тримата мъже, ограбили и убили господин Силвърман, като Клинт Тери, Ранди Уилс и Джон Холидей. — Ръсел посочи към заповедта в ръцете на съдията. — Както е отбелязано в клетвената декларация, в апартамента на Тери и Уилс открихме банкноти, белязани по типичния за Силвърман начин. Ще търсим такива и в дома на Холидей. Знаем, че са били заедно.
Съдията постоя мълчаливо, като хапеше вътрешната страна на бузата си. Накрая присви очи и се наведе напред.
— Инспектор Ръсел, значи сте чул със собствените си уши как Мат Крийд е идентифицирал заподозрените?
— Да, сър.
— Инспектор Кунео, питам ви същото.
— Да, ваша чест.
Томасино кимна.
— Добре. Молбата за обиск не е чак толкова издържана, колкото трябва да бъде. Искам и двамата да напишете това, което казахте, да го подпишете и да попълните датата. Ще сметна това за достатъчно.
Той се наведе силно напред и сложи заповедта за обиск на масичката между тях. Скърцането на химикалката бе единственият звук, който се чуваше в стаята.
Холидей звънна в апартамента на Мишел от „Ноев ковчег“. Тя щеше да пише за някакъв ресторант на улица „Честнат“ и двамата възнамеряваха да отидат да обядват там заедно, но сега това беше невъзможно. Каза й, че Клинт още не се е появил и той самият ще трябва да поеме и дневната смяна. Щеше да отиде при нея късно вечерта, след като затвори. Попита я — понеже ресторантът се намираше близо до дома му, — дали има нещо против да се отбие и да му вземе чиста риза и някакво бельо оттам. Можеше да затвори по-скоро и да дойде при нея по-рано, ако му спестеше дългата разходка пеш или с автобуса до неговия апартамент. Бе загубил колата си на покер, после бе открил, че кола изобщо не му е необходима, за да живее нормално, тъй като и без това се движеше в сравнително тесен периметър. През повечето дни просто отиваше на работа — от „Честнат“ до „Тейлър“ или „Мейсън“, после надолу по „О’Фаръл“. Не бяха повече от три километра, а стръмните улици му осигуряваха раздвижването, от което имаше отчайваща нужда.
Така че следобед, някъде между два и три, Мишел се изкачваше по стълбите към апартамента му. Живееше на улица „Каса“ в квартал Марина от петнайсет години. Бяха купили жилището с Ема и живяха заедно през трите си години брак. В изблик на фискална почтеност младата двойка бе купила ипотечна застраховка по време на бременността на Ема и затова след смъртта й апартаментът бе напълно изплатен. Джон все още имаше чувството, че домът му е обитаван от призраци, и гледаше да стои там колкото може по-малко, въпреки че, както бе казал на Мишел, съзнаваше необходимостта да задържи жилището. Не можеше да си позволи да наеме подобно или дори много по-скромно жилище. Това бе едно от малкото неща, които си бяха лично негови. Както и барът. Част от неговия живот.