Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
След възстановяването си от почти смъртоносна огнестрелна рана, Глицки не се занимава с разследвания на убийства, докато най-добрия приятел на баща му е застрелян в заложна къща в центъра. Главният заподозрян от полицията е Джон Холидей - собственик на пропаднал местен бар и приятел и клиент на Дизмъс Харди. С помощта на Глицки, Харди намира много причини да се усъмни във вината на Холидей. Но случаят достига до враждебни уши и за да избегне ареста. Холидей се превръща в беглец. Полицията вярва в три неща: че Харди е лъжец, който защитава Холидей; че Холидей е хладнокръвен убиец и че Глицки е лошо ченге, което престъпва закона.
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Перейти на страницу:
Роук отпи още една глътка от манерката и отново се намръщи.
— Ще ме сметнеш ли за лигла, ако аз не го направя?
— Разбира се. — Широка усмивка. — Но на кой му пука какво мисля аз? Постъпи както искаш, пак ще те харесвам.
Мишел се изправи, изтупа дупето си и се загледа в леденото поле, ширнало се пред тях.
— Като стана дума за риск, искаш ли да опитаме? Може би трябва да се откажем?
Роук също бе станала.
— И да пропусна най-добрата гледка в Сиера? Предпочитам да умра, докато се катеря.
— Значи тръгваме?
— След теб, приятелко, след теб.
Перейти на страницу: