Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Джон Лескроарт
Първият закон
(книга 9 от " Дизмъс Харди")
На Лайза
Nunc et Semper
Първа част
Малко преди два часа в един хладен и намръщен вторник Моузес Макгайър паркира с трясък стария си пикап „Форд“ пред къщата на сестра си Франи и натисна два пъти клаксона.
Докато чакаше, започна да духа в дланите си, които така и не успяваше да стопли. Парното на пикапа не струваше пукната пара и прозорецът откъм шофьорското място бе заседнал, наполовина отворен, но Моузес знаеше, че не времето е причината да му е студено. Виновни бяха нервите му. Пак издиша в шепите си и отново натисна клаксона.
Вратата се отвори. Зет му, Дизмъс Харди, се спусна пъргаво и делово по стъпалата на верандата и прекоси алеята, която разполовяваше малката морава. При други обстоятелства той щеше да се усмихне и да подхвърли нещо остроумно за поздрав, но сега лицето му бе застинало, а очите — сведени. Под мишницата си носеше омотан с въже вързоп, беше с джинси и туристически обувки, а отгоре — с дебела шуба, в чиито джобове бе пъхнал ръцете си. Шубата е добро хрумване, помисли си Макгайър, не толкова заради студа, колкото като прикритие за бронежилетката и вързопа.
Харди бе на петдесет и две — с две години по-млад от Макгайър. Познаваха се повече от трийсет години — откакто воюваха заедно във Виетнам. Там Харди бе пренесъл Макгайър до сигурно прикритие под непрекъснат обстрел — и двамата бяха ранени, и двамата получиха ордена „Пурпурно сърце“. Но Харди бе спасил живота на Макгайър и тази връзка се бе запазила, щеше да съществува винаги.
Когато първият опит на Харди да заживее като възрастен се бе провалил, той започна работа в бара, който Макгайър бе отворил — „Литъл Шамрок“. После, когато бе готов да рискува живота си и да се обвърже отново, стана собственик на една четвърт от бара. Ожени се за сестрата на Моузес и стана кръстник на една от дъщерите му, а Макгайър на свой ред стана кръстник на неговата дъщеря.
Семейство.
Харди се вмъкна в колата и метна вързопа на седалката между тях.
— Тук ти е жилетката. Наистина имах една резервна.
Това, че го каза на глас, изглежда малко го умори. Пое дълбоко въздух и хвърли последен поглед към дома си, докато колата потегляше. После се обърна към зет си и попита:
— Какво си взел?
Макгайър посочи през рамо към каросерията.
— Петдесет патрона и двуцевката ми, увити в брезента отзад.
— Дванайсеткалибровата?
— Да — каза Макгайър и посочи жабката на таблото, — а тук ми е Зигзауерът.
— Автоматичен?
Усети, че тонът на Харди изразява неодобрение, и каза:
— Невинаги засичат.
— И веднъж стига.
— Бездруго сигурно ще използвам пушката.
Двамата мъже потънаха в мълчание. След няколко пресечки, когато поеха по „Гиъри“, Макгайър пак събра длани и се опита да ги стопли с дъха си. Най-накрая Харди се обади:
— Убеден ли си, че трябва да го направим?
Макгайър го погледна с немигащи тъмни очи.
— Напълно. А ти?
Харди преглътна, поклати глава и каза:
— Не виждам друг начин.
— Защото друг начин няма.
— Зная, зная, само че…
— Винаги има друг начин?
— Да. Обикновено.
— Не и този път — отсече нетърпеливо Макгайър и ядосано профуча на жълто на светофара. — Вече опита всичко.
— Може би не съм. Точно това ме притеснява. Моментът е крайно неподходящ да ни спират, не е ли така?
Макгайър понамали скоростта. Удари с ръка по таблото.
— Няма ли да тръгне това парно? Дяволите да го вземат!
Харди се направи, че не забелязва този нервен изблик.
— Мисля си само — ще направим това, а после?
— После ще останем живи. Как ти се струва това? Ако не го направим, сме мъртви. Просто е. — Следващият светофар светеше червено и му се наложи да спре. Използва случая да погледне Харди в очите. — Още колко души трябва да убият тези хора, Диз? И колко вече са убити?