Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Както често се случваше, един човек чакаше отпред и отвори вратата, докато Джон отиваше зад бара. Човекът, жилав азиатец, вече бе седнал, когато Джон застана с лице към него и сложи подложка за чаша на бара.
— Здравейте — каза Холидей. — Какво желаете?
— Нека да е бира.
— Бутилирана или наливна? Имаме „Сам Адамс“ и „Анкър Стийм“.
— Коя е по-студена?
— „Анкър“ — назова Холидей марката на местната бира. — Живяла е тук по-дълго и е имала достатъчно време да се охлади. Сигурен ли сте обаче, че искате нещо студено? Навън е достатъчно мразовито.
Диалогът се бе изчерпал.
— „Анкър“ е добре — каза клиентът.
Холидей се обърна и взе чаша от хладилника, подпря я на бурето с „Анкър“ и я напълни. Когато се върна на бара, забеляза двайсетдоларова банкнота, поставена на тезгяха. Портфейлът на мъжа бе изваден и лежеше върху надупчения плот. Полицейска значка.
Джон постави внимателно бирата на плота.
— Казах на колегите ви, които идваха вчера, че няма да говоря, ако адвокатът ми не е тук. Още важи същото. Искате ли да му се обадя?
— В извънработно време съм и искам да ви задам най-простичкия въпрос на този свят. Какъвто и отговор да получа, ви обещавам, че ще си изпия бирата, ще се прибера вкъщи и ще се наспя.
По някаква причина — отсъствието на Клинт, непринудеността на този мъж, умората от това, че трябва да бъде нащрек през цялото време — Холидей се съгласи.
— Добре. Какво толкова? Но само един въпрос — каза той.
— Къде бяхте снощи към полунощ?
Холидей се изсмя силно.
— Това ли е въпросът? Единственият ви въпрос? Можем да си играем така цял ден. Аз бях тук, искам да кажа точно тук — той почука два пъти по бара, — обслужвах клиентите около тази близо седемметрова антика с всеотдайност и дори с неповторим стил.
— Значи сте имали клиенти? Ваши познати?
— Най-малко шест или осем. Но аз току-що ви отговорих на още един въпрос.
— Всъщност на още два — каза Тию, вдигна чашата си, затвори очи и пресуши половината. — Страхотна бира. Благодаря ви. — Той си взе портфейла, стана от стола и се отправи към вратата. Там се спря и се обърна. — Задръжте рестото.
Това, че апартаментът на Тери и Уилс бе златна мина за улики, помогна донякъде на Ръсел и Кунео да надмогнат отвращението си, когато пристигнаха и видяха ужасната сцена. Тию остана с тях, разбира се. Те не знаеха, но Джърсън бе отхвърлил молбата на Тию, основана на теорията на Фаро, да остане отговорен инспектор за случая. Тию не спори с лейтенанта, а просто се навърташе наоколо, докато и тримата инспектори с огромно облекчение се подписаха, че телата могат да бъдат откарани в моргата.
Когато се освободиха от потискащото присъствие на телата и Тию си бе отишъл, Фаро и останалите членове на следователския екип започнаха да запознават новите инспектори с огромното количество улики, които бяха открили и запечатали в найлонови торбички. Кунео и Ръсел бяха съсредоточени и леко опиянени от благоприятните резултати от балистичната експертиза, които най-сетне бяха взели от криминалната лаборатория. Тестът, в който бяха използвани два удивително запазени куршума, бе показал, че Сам Силвърман и Мат Крийд са застреляни с едно и също трийсет и осемкалиброво оръжие.
А сега, сред останалите улики, те бяха открили такова оръжие — револвер „Смит и Уесън“ с изпилен сериен номер, който бе открит под купчина чорапи в един скрин в спалнята. В барабана имаше две празни гилзи от куршуми и четири патрона. В същото чекмедже бяха намерени кутия с трийсет и осемкалиброви патрони, от която липсваха осем, и пачка банкноти с различна стойност — общо 2440 долара, — всяка от които бе отбелязана с червена точица в горния десен ъгъл. Уейд Панос и Сейди Силвърман независимо един от друг бяха споменали при разпитите, че Силвърман имал навика да отбелязва с червена точка банкнотите, които възнамерява да депозира в банката.
Когато бяха почти приключили — Фаро вече се бе прибрал у дома, без да затормозява двамата инспектори със своята теория, — на Кунео му хрумна нещо и той отиде до шкафа в спалнята. Следователите вече го бяха претърсили и след като нищо не бяха открили, го бяха затворили. Разбира се, дрехите, с които бяха облечени двете жертви, бяха опаковани и отнесени, но Кунео бе чел доклада на Тию за местопрестъплението на убийството на Крийд и искаше да провери нещо. Не бе търсил и минута, когато внезапно спря да си тананика прочутото болеро и се обърна към Ръсел.