Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
— Линкълн, подай ми една торба. По-големичка.
Той се появи с чифт големи обувки в ръка. Бяха добре изработени, скъпи на вид мокасини от светлокафяви, преплетени кожени ивици и с един пискюл. Подметките бяха излъскани от носене, но по тях имаше нещо — все още лепкаво — близо до тока, по ръба на дясната обувка.
— Ако се окаже това, което си мисля, че е, смятай случая за приключен — каза Кунео.
Оказа се, че не им е нужен анализ на лепкавата субстанция по обувката. Този път инспекторите не писаха на лабораторията да изпратят оттам човек, който да откара новото доказателство. Те разполагаха с револвера — вероятното оръжие на убийството — и тъй като не бяха ходили обратно в Палатата, за да върнат предишните куршуми в хранилището за веществени доказателства, те също бяха у тях. Така че двамата изядоха по още един хамбургер в „Даго Мерис“, докато в лабораторията произведоха изстрел с револвера и сравниха куршума с предишните два.
Към един часа вече се бяха върнали и разговаряха с Джърсън. Десет минути по-късно се появиха в кабинета на съдия Оскар Томасино, достолепно присъствие в съдебната зала, който тъкмо бе в обедна почивка след делото, което бе водил. Тази седмица той беше дежурен съдия, което означаваше, че отговаря за издаването на заповеди за обиск, а и бе доста благосклонен към Кунео и Ръсел. ДНК тестовете, които предната седмица бяха довели до ареста на предполагаемия изнасилвач и убиец Шауон Елерсън, бяха получени в резултат на обиска в апартамента на заподозрения, който двамата инспектори бяха извършили. Заповедта за извършване на обиск бе подписана от съдия Томасино.
Той стана от отрупаното си с документи бюро и поведе инспекторите към малкия кът за сядане под единствения прозорец в стаята.
— Спори ви работата тази седмица, а, момчета?
Ръсел кимна сериозно. Обстановката не предразполагаше към остроумия.
— Имаме късмет, ваша чест. Определено.
— Странно как добрият късмет спохожда добрите ченгета. Отдавна съм забелязал връзката.
— Благодаря, ваша чест.
— Този път нещата изглеждат доста ясни — каза Кунео и подаде заповедта за обиск на съдията.
Томасино я прочете внимателно. Тези двамата може и да бяха добри ченгета, но да се издаде съдебно решение за принудително влизане в дома на някой гражданин бе отговорна работа и съдия Томасино гледаше много сериозно на нея. Когато стигна до края, той вдигна поглед.
— И как се връзва този човек — Джон Холидей? Не съм сигурен, че разбирам.
Кунео взе думата:
— Убедени сме, че е бил с другите двама — жертвите в апартамента, където открихме оръжието — по време на убийството и грабежа у Силвърман. Освен това преди два дни със същото оръжие е бил убит охранител на име Мат Крийд.
— Но тези двамата, от тази сутрин, не са били застреляни, нали?
— Не, сър, някой им е прерязал гърлата — отговори Ръсел.
— И мислите, че е бил Холидей?
— Да, ваша чест. — Цялото същество на Кунео подсказваше неотложност, когато той се наведе напред. — До тази сутрин нямахме категорични резултати от сравнителния анализ на куршумите, с които са били застреляни Крийд и Силвърман, и планирахме да арестуваме Тери и Уилс, само че смъртта им ни изпревари.
— Но не сте смятали да приберете Холидей? Защо?
Ръсел се размърда в стола.
— Той е барман. Работел е по време на убийството на Крийд. Смятаме, че Крийд е убит само от другите двама — Тери и Уилс.
— Може дори да не е знаел, че са планирали да убият Крийд — добави Кунео. — Може да е почувствал, че им се е харесало да стрелят и че са се превърнали в заплаха. Поради което е решил да ги убие.
— Но — вметна Ръсел, — може и да е знаел за Крийд. Може тримата да са го обмисляли.
— И защо са го направили? — попита Томасино.
Кунео поизпъна рамене. Играта на гоненица продължаваше.
— Защото Крийд ги бе идентифицирал като хората, убили Силвърман. Ако е мъртъв, не може да свидетелства — така са си мислели.
Ръсел се включи в разговора:
— А това, че ние с Дан ще предадем какво ни е казал, ще бъде отхвърлено в съда като непотвърден слух. Не е ли така?