Мрачни дни [bg]

— Съгласен съм — каза Рийт и се поколеба, преди да продължи. — Ваша светлост, ще позволите ли за момент да се върна на деликатния въпрос за лорд Вайл…

Тенебре придоби недоволно изражение, а Крейвън застана до лакътя му и изкопира физиономията му поразително добре. Въпреки това Рийт продължи:

— Струва ми се, че колкото повече се доближаваме до появата на Прохода, толкова по-сериозна ще става съпротивата от страна на неверниците, обединили сили с враговете ни. Новините се разпространяват бързо, ще тръгнат и слухове.

— От слухове ли се боиш, Рийт? — засмя се Крейвън. — Трепериш пред глупавите приказки? Тогава може би не си мъжът, за когото те смятаме. Може би не си подходящият човек, който да бъде наш представител извън стените на Храма.

— И кой ще заеме мястото ми? — ледено отвърна Рейт. — Ти? Ако за моята позиция се изискваха експертни познания по подлизурство, тогава ти щеше да си идеалната кандидатура.

— Как смееш! — изписка Крейвън.

Рийт направи рязко крачка към него и колегата му едва не се препъна в робата си, докато бързаше да отстъпи по-далеч.

— Стига! — изръмжа Първосвещеникът. — Соломон, ти всъщност се тревожиш слуховете да не стигнат до неподходящите хора, така ли да разбирам?

— Да, сър.

— Загрижеността ти е оправдана, но трябва да те уверя, че не е необходима. Днес орденът на некромантите е по-могъщ, отколкото беше по време на войната с Меволент. За нас е напълно възможно да се справим с всеки проблем, стига да възникне.

— При цялото ми уважение, сър, възможно е да възникне нещо повече от проблем. Простете ми, че онова, което ще кажа, може да прозвучи малко мелодраматично, но ако слуховете, че се готвим да посрещнем Прохода, достигнат до скривалището на лорд Вайл, където и да е то, той със сигурност ще се върне, за да ни унищожи.

— В такъв случай — отвърна Първосвещеник Тенебре с търпелива усмивка, — трябва да сме сигурни, че Валкирия Каин ще може да го убие първа и да ни спаси. Не смяташ ли и ти така?